Гръцките банки трябва да намалят лошите заеми по-бързо в подкрепа на икономиката

Големите банки на Гърция трябва да действат по-бързо и да изчистят големите си портфейли от проблемни заеми, за да помогнат за възстановяването на страдащата икономика и да положат банковата система върху солидна основа, заяви председателят на управителния съвет на Eurobank в понеделник.

Гръцките кредитори са натоварени с необслужвани кредити за десетки милиарди евро, след като продължителната рецесия засили безработицата до рекордни нива. Това направи по-трудно корпоративните кредитополучатели и домакинствата да обслужват дълговете си, коментира Ройтерс.

Т.нар. необслужвани експозиции (NPE), които включват заемите с просрочие от над 90 дни и преструктурирани кредити, които вероятно ще се окажат лоши, са достигнали около 116 млрд. евро, което е над половината от годишното икономическо производство на Гърция.

Намаляването на тези лоши заеми е един от най-важните фактори за банките в страната, тъй като те продължават да осигуряват провизии по проблемните заеми. Натрупаните необслужвани експозиции се стабилизират като някои банки успяват да ги намалят малко през последните тримесечие.

Предвид натиска от регулаторите за намаляване на нарастващото бреме от лоши заеми, банките са напът да финализират годишните си цели с Единния механизъм за надзор на Европейската централна банка (ЕЦБ).

„Предизвикателството за гръцките банки днес не е капиталовата адекватност, а силната управленска решителност ефективно да се използва значителна част от провизиите и обезпеченията, за да се разчистят портфейлите от NPE”, казва председателят на Eurobank Ник Карамузис пред Ройтерс.

Според него подобни средства вече са налични, тъй като банките имат над 58 млрд. евро провизии срещу необслужвани експозиции, а обезпечения има по над 60% от проблемните кредити, основно чрез недвижими имоти.

Ако купчината лоши заеми не се свие, това може отново да засили несигурността около капитала на банките, отлагайки за пореден път достъпа до капиталовите пазари. Това ще блокира ценна ликвидност и ще поддържа оценките на банките на ниски нива, което пък ще обезкуражи инвеститорите, казва той.

„Нуждаем се от ефективен процес за решаване на необслужваните експозиции и се нуждаем от него бързо. Реалистично погледнато банките могат да се стремят към намаляване на проблемните заеми с поне 10 млрд. евро годишно през следващите четири години без излишно да свиват цените на активите на NPE чрез принудителни продажби“, казва Карамузис.

Макар че Eurobank, Piraeus, National и Alpha Bank – най-големите банки в страната, се възползват от последното законодателство, за да създадат вътрешни подразделения за лошите заеми, натрупването на проблемни заеми не е спряло, което предполага „нужда от стратегическа промяна“, казва той.

„Вместо да отлагаме решението, като разширяваме плащанията по лихвите и главницата, както показват много ниските нива на оздравяване и високите нива на повторни дефолти, банките трябва да използват всички налични инструменти и методи за намиране на ефективни решения за преструктуриране“, казва той.

Банките трябва да използват по-активно външни компании за управление на необслужвани заеми, както Eurobank и Alpha направиха с KKR и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), и да се стремят към селективни продажби на активи по остарели лоши заеми.

През май Eurobank и Alpha прехвърлиха 1,2 млрд. евро проблемни кредити на големи гръцки компании към платформа на американската компания за дялов капитал KKR като част от усилията да управлява по-добре необслужваните заеми.

Платформата ще осигурява на затруднени, но жизнеспособни фирми свежо финансиране и експертиза, за да им помогне да се възстановят. ЕБВР има 5% дял в платформата.

Кредиторите трябва също да обмислят съвместно създаване на лоша банка с гръцкия фонд за спасение на банките HFSF и с частни инвеститори, особено за големите необслужвани корпоративни експозиции, казва Карамузис.

Той обаче предупреждава, че масивните принудителни продажби на активи по затруднени заеми на по-ниски цени „по-скоро ще навреди, отколкото ще помогне“ на фона на икономическите проблеми в Гърция в момента.

„Подобна политика може със сигурност да предизвика въпроси за капиталовата адекватност на банките, довеждайки отново до отлив на депозити, продължителен капиталов контрол и ограничаване на достъпа до пазара“, допълва Карамузис.