Икономиката на Франция се нуждае от реформа, не от революция

Следващият президент на Франция вероятно ще се окаже в сблъсък с Брюксел, съдейки по последните икономически прогнози на Европейската комисия (ЕК). Те показаха, че френското правителство, което непрекъснато не успява да изпълни бюджетните правила на еврозоната, е напът да наруши ограничението от дефицит до 3% до 2018 г., коментира Financial Times.

Въпреки това, макар че Франция, със съотношение на публичния дълг към брутния вътрешен продукт от около 97%, да трябва да направи публичните си финанси по-устойчиви, има по-големи заплахи, свързани с икономиката, отколкото нарушаването на Пакта за стабилност и растеж.

Трима от водещите кандидати – Марин льо Пен, Беноа Амон и Франсоа Фийон, вярват, че без радикална промяна Франция е обречена на провал. От години това е и консенсусът във френското статукво. Гласоподавателите и вляво, и вдясно сега споделят това разочарование.

Льо Пен, която според социологическите проучвания води в първия кръг от изборите, иска да изкара Франция от еврозоната и да реденоминира по-голямата част от публичния дълг в нова национална валута. Това ще доведе до най-големия в историята държавен дефолт и ефективно ще сложи край на Европейския съюз. И ще превърне останалите ѝ предложения в незначителни детайли.

Амон, кандидатът на социалистите, има идеи, които са почти толкова тревожни за инвеститорите. Той иска да реформира пакта за стабилност и растеж и да се опростят дълговете на затруднените икономики в периферията. Подкрепя взаимно емитиране на дълг на ЕС и обща фискална политика. Тези идеи съдържат известна доза привлекателност, но не съответстват на политическите реалности. Предложенията му на местно ниво – връщане назад на реформите на трудовия пазар, намаляване на работната седмица до под 35 часа и налагането на данъци върху роботите, за да се финансира минимален доход за всички – няма да създаде работни места. В момента не се очаква Амон да премине след първия кръг на изборите, но алианс с Жан-Люк Меланшон – друг кандидат от ляво, може да промени това.

За разлика от него Фийон обеща серия от благоприятни за пазара реформи. Програмата му включва по-ниски корпоративни данъци, данъци върху труда, по-висока възраст за пенсиониране, по-дълга работна седмица и намаляване на работните места в държавната администрация. За кандидат от статуквото, макар и толкова консервативен, това също е радикално отклонение от обичайния поетапен подход към реформа – макар че дори Фийон няма да се опита да намали бюджетния дефицит под 3% по-рано от 2020 г.

Може би най-радикалното послание за всички ще бъде да се каже на избирателите, че Франция не е в толкова лошо състояние, поне от икономическа гледна точка. Да, растежът изостава зад този на Германия. Да, твърде много хора са изключени от пазара на труда, която защитава работниците вътре в системата и ощетява младите хора. Да, има нужда да се намали размера на държавата.

Франция обаче има огромен потенциал. Демографското ѝ състояние е много по-добро от това на Германия. Работниците са сравнително продуктивни. Успешните правителства са избягвали реформа на пазара на труда. Непрекъснатите усилия да се засили участието в него и да се удължат работните часове може да ускори темпа на растеж. Това, от своя страна, ще направи възможно стабилизирането на публичния дълг, без да се налагат крайни икономии.

Еманюел Макрон е единственият кандидат, който предлага икономически оптимизъм, представяйки комбинация от дерегулации и традиционни социални защити. Политиките, които преследваше като икономически министър, сякаш бяха по-нетрадиционни, но сега изглеждат смекчени в сравнение с тези на конкурентите му. Проблемът е, че той все още не е представил подробно политиките си. А трябва да го направи, и то бързо.

Френските избиратели искат да сложат край на статуквото, което не успя да изпълни обещанията си. Това усещане може да бъде полезно, ако не се превърне в разрушително отчаяние. Франция се нуждае от промяна. Но няма нужда да изгаря до основи системата, за да я постигне.