Най-големият инвестиционен фонд в света е песимист за глобалната търговия

Управителят на най-големия държавен инвестиционен в света - Норвежкия, твърди, че всички сигнали сочат, че глобалната търговия страда от нещо по-сериозно от временно забавяне.

Ингве Слингстад, главен изпълнителен директор на Norges Bank Investment Management, казва, че разцветът на трансграничната търговия вероятно е отминал.

„Въпросът, който инвеститорите си задават, е дали лесните печалби вече не са били направени“, казва Слингстад в интервю за Bloomberg. “Глобалните вериги за доставка по някакъв начин отбелязаха еднократна печалба, основно чрез аусторсинг на мултинационалните компании към Китай“.

Норвежкият инвестиционен фонд притежава 1,3% от глобално вписаните акции, разпределени в почти 80 страни. Предвид рекордно ниските лихвени проценти фондът е намалил дългосрочните си очаквания за възвръщаемостта до около 3% от 4%, дори след като спечели одобрението от парламента да повиши дела си в акции до 70% от 60%.

Слингстад, който пое поста през 2008 г., точно когато глобалната икономика потъна в най-лошата си криза от Голямата депресия, отбелязва, че по онова време фондът е преодолял сътресенията, като се е отказал от облигации и е купувал акции.

„Не очаквам, че ще действаме по различен начин при подобна криза в бъдеще“, казва той.

По време на конференция наскоро, посветена на глобализацията, главният стратег на фонда – Бьорн Ерик Орског, допусна, че светът може да е достигнал „точка на инфлексия“ в търговията с по-малки вериги за създаване на стойност и по-малко трансгранично производство. Освен това някои правителства преследват протекционистки дневен ред.

„Има ли и политическа ситуация, която може да направи нещата по-предизвикателни?“, казва Слингстад. „Времето ще покаже, но разбира се има риск на хоризонта“. Според него изключително дългосрочният график на фонда му позволява да пренебрегне влиянието на правителства, които бързо идват и си отиват.

Фондът вероятно ще остане по-фокусиран върху Европа, където е един от най-активните инвеститори. "Единствените две икономики, които наистина имат значение обаче, са САЩ и Китай", коментира Слингстад. През ноември той ще отпътува за Китай за годишното проучвателно пътуване, за да се информира за инвестициите на фонда.

Фондът проучва възможността и да направи потенциални промени в портфейла си с облигации, базирайки се на данни за брутния вътрешен продукт. Инвеститорът казва, че нарастващата връзка между глобалните облигационни пазари намалява нуждата от географска диверсификация.

Докато фондът се доближава до стойност от 1 трлн. долара, заявената му цел е да защитава днешното петролно богатство за поколенията на Норвегия в бъдеще. Размерът на фонда сериозно е нараснал от създаването си преди две десетилетия, като генерираната годишна номинална възвръщаемост възлиза на 5,89%.

Миналата година правителството на Норвегия започна да взима пари от фонда за пръв път, за да компенсира по-ниските приходи от петрол. Тегленията ще достигнат 72 млрд. крони (9,3 млрд. долара) през 2017 г. и ще останат на това ниво през следващите години на фона на по-стриктни правила.

Възвръщаемостта на фонда е повече от достатъчна, за да управлява тези трансфери и засега няма признаци, че има нужда да се започне продажбата на активи, за да се отговаря на тегленията. Според Слингстад паричните потоци от облигации, недвижими имоти и акции вероятно ще ударят 215 млрд. крони тази година.

Тегленията от фонда са „значително по-ниски от паричните ни постъпления“, казва той. „Все още сме нетни купувачи на пазара, просто не реинвестираме всички средства, които фондът генерира“.