Предвещава ли победата на Доналд Тръмп победа и за Марин льо Пен?

Какъв може да е страничният ефект за Европа от победата на Доналд Тръмп? Франция е следващата голяма демокрация след Америка, където следващата пролет ще се проведат президентски избори. Може ли Марин льо Пен, лидерът на популисткия „Национален фронт“, да бъде избрана за президент?

Преди резултатите в САЩ въпросът изглеждаше абсурден, пише Economist. Социологическите проучвания показват, че Льо Пен ще се представи достатъчно добре, за да си гарантира място на балотажа . Това само по себе си е някаква победа, като повтаря тази на баща й – Жан-Мари льо Пен, през 2002 г. 

Сега обаче немислимото се превръща във възможно. В централата на партията на Льо Пен в Париж не скриха задоволството си от резултатите в САЩ. Тя самата смята, че победата на Тръмп ще е полезна за Франция, побърза да поздрави избрания нов американски президент и похвали „свободния“ американски народ. „Това не е краят на света“, каза тя, „а край на един свят". Нейният партиен стратег Флориан Филипо обобщи настроенията в партията: „Техният свят се срива, нашият сега се строи“. Дори баща й публикува в Twitter: “Днес САЩ, утре Франция!“.

Със сигурност паралелите между Льо Пен и Тръмп са стряскащи. И двамата залагат на изграждането на политика, базирайки се върху отхвърлянето и носталгията. И двамата се представят като аутсайдери, противници на управляващия елит, които защитават хората, забравени от системата и презирани от елита. Те се обръщат към същата ярост на бялата работническа класа, използват подобен речник и се издигат всеки път, когато управляващите им се подиграват. Черпейки сила от старите промишлени градове в Северна Франция, които преди гласуваха за комунистическата партия, льо Пен сега е любим политик сред избирателите на френската работническа класа.

Политическите им инстинкти също са твърде подобни, пише Economist. Тръмп и Льо Пен са протекционисти и националисти, подкрепят Brexit и симпатизират на Русия. „Национален фронт“ зае пари от руска банка, свързана с Кремъл, а лидерът на партията от дълго време се възхищава на Владимир Путин.

Проевропейците в Париж са особено обезпокоени от перспективата за алианс между Тръмп, Путин и Льо Пен, който да си постави за цел разделянето на Европейския съюз (ЕС) и подкопаването на стария ред. След вота за Brexit лидерът на „Национален фронт“ обеща референдум за напускане на ЕС и във Франция.

Льо Пен в някои отношения обаче е по-мека версия на Тръмп. Тя може да споделя много от неговите рефлекси, но ги обвързва в по-внимателен език. Никога, например, не е призовавала достъпът на всички мюсюлмани да бъде забранен във Франция, а по-скоро да се сложи край на „неконтролируемата вълна“ от имиграция. Тя не обещава да изгради стени, а да контролира границите. Проблемът според нея не е Ислямът сам по себе си, а това, което тя нарича „ислямификация“ на Франция.

Във Франция, където Льо Пен се опитва да трансформира отхвърляното преди движение със стари неонацистки връзки в надеждна политическа сила, готова да управлява, подобни нюанси дават предимство. Популизмът й има по-малко твърди ръбове от този на Тръмп и затова е електорално по-силен. Дори в избирателната система, включваща балотаж, във Франция, което затруднява бунтуващите се партии, нейната партия показва, че може да спечели мнозинство сред избирателите на местно ниво. „Национален фронт“ сега управлява няколко общини в страната, най-вече на север и по Средиземноморието, припомня Economist.

За да спечели балотажа на президентските избори обаче, Марин льо Пен ще трябва да преодолее невидимата, но реална граница. Емпирично това ограничава подкрепата ѝ - както в социологическите проучвания, така и на изборите, до малко над 40%. Повечето френски избиратели отляво и отдясно, по-малко обвързани с политическите си пристрастия, отколкото с ненавистта си към „Национален фронт“, вероятно ще гласуват срещу нея при балотаж. Това вече се случи на регионалните избори през декември 2015 г., когато Льо Пен спечели 44%, но не успя да получи управлението в Северна Франция, след като социалистите подкрепиха дясноцентристкия кандидат Ксавие Бертран.

Всички социологически проучвания днес сочат, че Льо Пен ще се изправи и ще изгуби на президентски балотаж срещу кандидата на републиканците. Кой точно ще бъде той ще стане ясно на първичните избори на партията по-късно този месец. Според социолозите тя ще се справи по-добре в надпревара с бившия президент Никола Саркози, срещу който би спечелила 42% от вота, но не и срещу бившия министър-председател Ален Жюпе, срещу който би получила 32% от гласовете. Жюпе се опитва да привлече левите избиратели, разочаровани от президента социалист Франсоа Оланд, за да гласуват на първичните избори на републиканците в негова подкрепа – доста по-приемлив за тях вариант от Льо Пен.

Всичко това предполага, че проучванията са разумна насока за намеренията на избирателите. Опитът от САЩ и Великобритания напоследък обаче сочи обратното. Усещането за възможностите, които победата на Тръмп предостави на льо Пен, ще даде нова инерция на кампанията ѝ, а може би ще окуражи тихите ѝ поддръжници, пише Economist.

Колкото повече медиите и политическите класи оплакват американските резултати, толкова повече тя ще се възползва от арогантността и усещането за недосегаемост сред парижкия елит. А дали Жюпе, или Саркози ще бъде кандидатът за президент, нейното осъждане на непроменящата се каста от политически ветерани ще звучи все по-силно. Победа на Льо Пен може би все още е малко вероятна, но изключването й като възможност би било ужасна грешка.