Около 2 млрд. евро са нужни за изграждане и ремонт на пречиствателни станции

Около 2 млрд. евро са нужни за изграждането и реконструирането на пречиствателни станции в населените места с над 2 хил. еквивалент жители. Това коментира пред БТА експертът Сергей Андреев, участвал в изготвянето на документации за пречиствателни станции за отпадни води в градовете Пловдив, Перник, Варна, Стара Загора, Пазарджик, Хасково, Димитровград, Петрич, Благоевград, Балчик, Севлиево, Попово и други.

Той подчертава, че средства в такъв размер не биха могли да постъпят по европейски програми, затова се търсят други възможности за набирането им. Има идеи за публично-частно партньорство, но засега само при една водна компания е осъществено такова - в София и то с много въпросителни, посочи той.  

Андреев допълва, че пред последните 15-20 години с европейски средства са изградени и модернизирани много пречиствателни станции. Той изчислява постъпилите средства на 500-600 млн. евро.

По оперативната програма “Околна среда” 2014-2020 г. са предвидени около 2,3 млрд. лева за ВиК инфраструктура. За момента обаче се работи само по фазираните проекти, които не успяха да приключат през предишния програмен период 2007-2013 г., както и договорени с Европейската комисия проекти. Реално инвестициите във ВиК сектора ще започнат след приключване на водната реформа, която се точи вече почти 10 години.

Експертът посочва, че без пречиствателни станции в момента са около 50 селища с над 10 хил. еквивалент жители и 200 в диапазона между 2 хил. и 10 хил. еквивалент жители. Според него именно в тези населени места трябва да бъдат насочени инвестициите. 

Според Андреев при добра организация до края на програмния период - 2020 г., всички селища с над 10 хил. еквивалент жители трябва да имат пречиствателни станции. Експертът обаче алармира, че текат мудно предварителните процедури по оказване на техническа помощ и изготвяне на прединвестиционни проучвания. 

Много от старите съоръжения пък са в лошо състояние. На някои от тях са правени частични реконструкции, но те се нуждаят от цялостна модернизация.

По думите му не са малко случаите, при които се построява очистващо съоръжение, а канализационната инфраструктура не е доизградена или реконструирана. Така отпадъчните води се изливат отново във водоприемниците.

Освен това в канализацията попадат чисти дренажни или повърхностни води, което влошава процеса на пречистване. Затова необходимото финансиране включва и изграждане, рехабилитация и реконструкция на канализационна система с колектори, по които да преминат отпадъчните води до пречиствателната станция, отбеляза Андреев.

Гъстотата на населението у нас е малка, то е пръснато на голяма територия, върху която трябва да бъде обезпечена инфраструктура, обясни експертът. Затова и инвестициите в абсолютна стойност излизат по-скъпи.

“Например трябва да селектираме пречиствателна станция за 12 хил. жители. След пет години обаче те могат да спаднат 8 хил. или 9 хил. Поради тази причина много селища още преди да е започнало изпълнението на проекта преминават в друга група”, обясни той.

Затова се търси баланс между удовлетворяване на настоящите изисквания на населените места и влагането на финансови средства, допълни той. “Не можем да си позволим да правим излишна инфраструктура и да прахосваме средства в обекти, чийто капацитет няма да бъде използван в бъдеще”, коментира  експертът.

Сергей Андреев напомни и за процеса по консолидация на ВиК дружествата. Той подчерта, че общини като Петрич, Симитли, Сандански, Ракитово, Струмяни, Кресна и други, които отказват да участват в процеса, няма как да получат финансиране за инвестиции.