Танева: Отпадането на млечните квоти не е основният проблем на сектора

След отпадането на млечните квоти от 1 април производството на сурово мляко се е повишило само с 0,8%, отчете земеделският министър Десислава Танева пред „Седмицата” по „Дарик радио”.

По данни на земеделския министър от април досега в страните нетни износители на млечни продукти – САЩ, Австралия и други, ръстът на производството е в рамките на 1,6% - 3%.

По нейни думи това означава, че отпадането на млечните квоти, тоест възможностите за свръхпроизводство в сектора, не са основната причина за кризата в млекопроизводството и падащите цени.

Танева призна, че България никога не е изпълнявала млечните си квоти, а страни като Германия и Полша са имали свръхпроизводство и се е налагало да плащат глоби в размер на милиони евро. Страната ни е подкрепила отпадането на квотите, макар и при това положение те да са защитавали страната, защото секторът трябва да е пазарно ориентиран.

Другите фактори, които влияят на сектора, са руското ембарго за внос на храни от 1 август 2014 година и свиването на търсенето от Китай, посочи земеделският министър. Загубите на българските производители на мляко и млечни продукти от срива на цените са за 51 млн. евро, припомни Танева. Секторът за производство на плодове и зеленчуци, както и месните производители също търпят загуби, но те са „два пъти по-малки”.

България ще настоява загубите на фермерите да бъдат компенсирани от пакета в размер на общо 500 млн. евро за подкрепа на целия млечен сектор в ЕС, одобрен на среща на министрите на министрите през миналата седмица.

На 15 септември ще има нов Съвет на министрите, за да бъде уточнено как ще бъдат разпределяни средствата от пакета между страните от ЕС. Заявките са, че ще бъдат взети предвид големите загуби за най-ощетените от ембаргото на Русия (балтийски и полски производители), както и за новите членове на ЕС – България и Румъния.

Министрите трябва да решат и какви цели ще бъдат подкрепяни със средствата от новия пакет, уточни Танева. Най-очакваните от българските фермери е директната подкрепа, защото така те ще могат да посрещнат незабавните си нужди.

500-те млн. евро ще могат да бъдат харчени още и като отговор на социалните необходимости – например на проекти като „Училищно мляко”, за която в момента европейското финансиране е само 10%, както и за излизане на нови пазари и дългосрочната цел – подобряването на функциите на веригата по доставките.

По отношение на търсенето на нови пазари мерките няма да са много лесни, призна още земеделският министър. Тя посочи, че част от проблемите за износителите на мляко в Китай е не само свиването на икономиката, но и ръстът на местното производство, но допълни, че на този етап те все още не могат да задоволят вътрешното търсене.