Новата индустриална революция – надеждата за човечеството

Намаляваща раждаемост, а вследствие на това - застаряване на населението, сериозни природни бедствия, не на последно място и заради замърсяването на околната среда... Може ли човечеството да се справи с тези сериозни проблеми? Ако питаме технологичния бранш, то той ще отговори повече от утвърдително.

На все повече събития на технологичния свят водещите теми се въртят около четвъртата индустриална революция (създаването на индустрия 4.0) - изграждането на интелигентни заводи, в които машините ще внимават една за друга и ще могат да вземат децентрализирани решения за производството и техническата поддръжка.

Днес наистина редица общества са изправени пред много сериозни проблеми. Населението в Япония например се свива, а продължителността на живота на гражданите на островната държава расте. Намаляването на раждаемостта в комбинация с увеличената продължителност на живота води до дисбаланс между младите, активни работници и гражданите, нуждаещи се от грижи. И тъй като Япония се намира в сеизмично активна зона и индустриалната инфраструктура застарява, намаляването на работната сила увеличава риска от замърсяване на околната среда и броя на причинените от човека бедствия. 

Анализ на PwC за глобалната индустрия показва, че през следващите пет години производители от много широк спектър бизнес направления планират да инвестират 907 милиарда долара годишно в дейности, свързани с новата Индустрия 4.0.

Основният фокус на тези вложения ще бъде върху цифровите технологии, като сензори или устройства за свързване, както и върху софтуер и приложения. Компаниите също така инвестират значително в обучението на своите служители, но и в наемането на нови специалисти.

Много технологии, които вече промениха донякъде индустрията, трябва да изиграят важна роля в трансформацията и на обществата. Става дума най-вече за интернет на нещата, киберсигурността, изкуственият интелект и роботиката. По отношение на разпространението на промишлени роботи Япония е на второ място в света, като отстъпва само на Южна Корея. На трето място е Германия. Това са страните, които водят четвъртата индустриална революция.

За Германия, където се ражда всъщност концепцията за Индустрия 4.0, всичко това има огромно значение и крие сериозен потенциал. Около 15 млн. работни места зависят директно или индиректно от производствената индустрия. С цифровизацията на индустрията ще се променят не само процесите с добавена стойност, но ще се създадат и нови бизнес модели и нови перспективи за работниците и служителите. Специално за малките и средни предприятия интелигентните, цифрови производствени процеси ще представляват наистина големи възможности.

Берлин има доста амбициозни цели в това направление. До 2020 г. страната възнамерява да влага годишно по 40 млрд. евро в приложения, свързани с тази нова тенденция. Иначе и сега над 20% от компаниите в автомобилната сфера вече ползват самодвижещи се устройства. До 2020 г. Германия си обещава 153 млрд. евро допълнителен икономически ефект само заради Индустрия 4.0. 

Готови ли са компаниите в България за това предизвикателство?

През пролетта на 2016 г. Германо-българската индустриално-търговска камара (ГБИТК) проведе анкета по темата сред 59 български, германски и чуждестранни фирми, като повече от 80% от анкетираните оценяват ролята на цифровизацията в своята компания като „решаваща“ или „много значима“.

По отношение на актуалното ниво на цифровизация над половината от запитаните отговарят, че то е над средното. Близо 90% от фирмите ще са направили в рамките на три години постъпления в посока цифровизиране на процесите. 

И въпреки че масовото дигитализиране на производствения процес и инструментите на Индустрия 4.0 предизвикват противоречиви чувства у мениджърите на производствените компании по целия свят, не на последно място заради неяснотата и притеснението от загуба на работни места, едно е ясно - ерата на Индустрия 4.0 неизменно настъпва.