Гръцките бизнеси се местят в България, за да избягат от строгите икономии

Гръцкият бизнесмен Прокопис Макрис вярва, че преместването му в България преди три години е било най-доброто решение, което някога е взимал.

Счетоводителят затваря западащата си компания за мебели в Гърция и отваря бизнес, който помага на предприемачите да се преместят в България, за да избягат от 29-процентовата данъчна ставка, скочила, след като Атина налага крайни икономии като част от международния спасителен заем, разказва в свой репортаж Ройтерс.

„Бомбардирани сме от данъци в Гърция, бизнесите се унищожават“, казва той от офиса си, гледащ към площада в Петрич.

Дълговите кризи, пред които се изправиха Гърция и няколко други европейски страни, доведоха до намаления на разходите и повишение на данъците, с което да се подобрят държавните финанси. По-високите данъци обаче се оказаха наказание за компаниите, принуждавайки много от тях да затворят или да се преместят към места с по-ниски данъци, като България или Кипър, подпомагайки техните икономики, но подкопавайки възстановяването, нужно, за да се балансира положението у дома.

Броят на гръцките бизнеси, базирани в България, където корпоративният данък е само 10%, е нараснал до 17 хил. компании от 2000 през 2010 г., когато Гърция получи първия си спасителен заем, сочат българските власти.

Гръцкото правителство е разтревожено от тенденцията. То планира серия от данъчни одити в сътрудничество с България, за да определи дали тези бизнес „предателства“ не са просто промяна на адреса с цел укриване на данъци, а не физическо преместване на дейността.

„Много гръцки бизнеси в съседните страни може би всъщност са най-икономически активните в Гърция“, казва Йоргос Пицилис, ръководител на данъчната агенция на Гърция, добавяйки, че подозира, че много фирми използват български фиктивни дружества.

„Скоро може да се окажат в неприятната ситуация да плащат данъци и в двете страни, плюс глобите“.

Компаниите, преместени от Гърция, генерират около 5 млрд. евро годишно и имат около 53 хил. служители, сочат данни от 2014 г. на гръцкото посолство в София. Цифрите обаче бързо растат: 3462 гръцки компании са регистрирани в България от началото на годината досега спрямо 3262 за цялата 2015 г., сочи Агенцията по вписванията.

България казва, че ще сподели данъчна информация с Гърция, за да помогне в одитите. Според данъчното споразумение между двете страни компания не може да бъде данъчно облагана и в двете места, а само в страната, където се намира основната ѝ дейност.

„Ако е нужно, ще си сътрудничим с гръцките данъчни власти съгласно механизма за обмен на данъчна информация между страните членки на ЕС“, казва Росен Бъчваров, говорител на Националната агенция по приходите.

В два малки индустриални парка в България, на 5 км. от границата с Гърция, навсякъде се виждат надписи на гръцки, които рекламират складове и офисни пространства.

„Има дузина гръцки компании само в този регион, от транспортни компании до компании за текстил и строителни материали“, казва Йоргос Калайцоглу, който управлява логистичен бизнес в един от индустриалните паркове, където е опънат надпис „Земята на възможностите“.

Преди три години бизнесът му е бил силно затруднен в Гърция. Той се мести в България, оставяйки съпругата и семейството си в Солун – втория по големина град в Гърция.

„Данъчната служба в Гърция ти взима между 70% и 90% от печалбата, Гърция просто не те оставя да живееш“, казва 50-годишният бизнесмен, докато влиза в склад, пълен със стълби и кофи с бои.

Отнело му е няколко дни да регистрира компанията си в България. 80% от стоките, с които работи се внасят от други европейски страни и след това се изнасят към клиентите в Гърция.

Сега нетната печалба на Калайцоглу, който е едноличен търговец, е около 50 хил. евро годишно, след като плаща корпоративен данък от 10%, 5% данък върху дивидентите и около 100 евро на месец за пенсионни осигуровки.

Серес, град с малко под 100 хил. жители на границата, е ударен от отлива на компании.