Има риск НЗОК да спре да плаща за 90 медикамента

Има вероятност около 90 лекарствени продукта, които в момента се заплащат от Здравната каса, да престанат да бъдат реимбурсирани. Те ще останат на българския пазар, но няма да се заплащат от здравния фонд и нуждаещите се пациенти ще трябва да ги плащат изцяло. Това стана ясно по време на форума „Устойчивост на здравната система - индивидуални и рамкови споразумения при реимбурсация на лекарствените продукти“.

Причината е, че за препаратите най-вероятно няма да бъдат договорени задължителни отстъпки към НЗОК от страна на фармацевтичните фирми. Припомняме, че от октомври компаниите трябва задължително да дават отстъпки на здравния фонд за медикаментите, тъй като в противен случай те остават без реимбурсация. Поради факта, че препаратите стават неизгодни за предлагане на нашия пазар, фирмите ги изтеглят.

За пет лекарствени продукта, за които също не е договорена отстъпка, няма аналог, с който да бъдат заменени, каза Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични фирми у нас. Той обаче не назова конкретно кои са лекарствата. 

Заместник-министърът на здравеопазването Бойко Пенков коментира пред журналисти след форума, че въпросните медикаменти все пак имат аналог и пациентите ще имат достъп до тях. По думите му от реимбурсния списък биха отпаднали лекарства, които не успяват да докажат своята ефективност.

Според Денев механизмът на договаряне на отстъпки трябва да се промени. За него правилният път е постигане на комбинация от рамкови и индивидуални споразумения.

Припомняме, че след разгорещени спорове по законодателството здравното министерство административно наложи на индустрията да дава отстъпки като метод за контролиране ръста на разходите за лекарства от публичния бюджет.

Денев е съгласен, че ръстът на разходите за медикаменти в България трябва да бъде контролиран, но не и по административен път. Той припомни, че до рестриктивната воля на държавата се стигна, след като не бе постигнато национално споразумение за отстъпки между индустрията и държавата.

Денев обяви, че за 2015 г. компаниите ще трябва да върнат в Здравната каса 44 млн. лв., а за 2016 г. – 68 млн. лв.

Той отбеляза също, че България е на опашката в Европа по достъп до иновативни медикаменти, а има потенциал страната ни да наваксва по отношение на потреблението на нови медикаменти. По данни на асоциацията средно забавянето на достъпа у нас е 956 дни. Приблизително толкова е и в Румъния – 921. Във всички останали държави срокът е средно около 700 дни, като най-бързо иновативните лекарства стигат до пациентите в Дания – 102 дни и Швеция – 107 дни.

България е на едно от последните места и по публични разходи, отделяни за медикаменти на човек. През 2011 г. за амбулаторно лечение у нас са били предвидени 60 евро на пациент. В Швейцария тази сума е 480 евро. След България обаче са Полша, Румъния и Сърбия.

Най-бързо разходите за лекарства нарастват в Източна Европа, заяви Денев, отбелязвайки, че това се дължи както на новите терапии, така и на повишената нужда от лекарства заради застаряването на населението. С най-голям ръст за периода 2004 – 2010 г. е Словакия – 98%, следвана от Полша със 72% и Естония – 70%. В България ръстът е 69%. Повишаване на разходите за този период има и в Западна Европа. Във Великобритания той е 24%.