Калфин очаква пенсиите да растат в дългосрочен план

Вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин очаква в дългосричен план пенсиите да растат стабилно. 

"Факт е, че пенсиите в България са много ниски. Вчера на конференцията на Съвета на Европа си говорих с колегата от Малта, където се стремят най-ниската пенсия да е на линията на бедността. У нас това би било 300 лв., което означава всички тези 1 267 000 пенсионери да получат значително по-високи пенсии", поясни Калфин. 

Индексацията на пенсиите за всички пенсионери от 1 юли ще е с 2,5% с изключение на тези, които получават тавана на пенсиите. Ръстът е резултат от инфлацията и растежа на икономиката, припомни министърът.

Бонусите за Великден и за Коледа са вид социално подпомагане, така че това е подкрепа за пенсионерите с най-ниски доходи, обясни Калфин.

По думите му промяна за размера на пенсиите би трябвало да има дългосрочно. "В дългосрочен план очакваме частните пенсионни дружества да се включат след няколко години в изплащането на пенсиите и нещо, което е важно в новия пенсионен модел, който беше приет - от следващата година вече започва да се променя коефициентът за всяка година пенсия, а това значително ще доведе - не веднага - до увеличаване на средната пенсия", каза още Калфин.

Преизпълнението на бюджета в НОИ се дължи на по-голяма събираемост за първото тримесечие, каза още Калфин. Именно от него идват и средствата за великденските бонуси. „Имаше по-добро изпълнение на бюджета за тримесечието и затова имаше възможност за заделяне на 50-те милиона лева за бонуси”, обясни министърът.

Никакви резерви в бюджета за социални дейности няма, каза още социалният министър. Исканията на протестиращите днес пред министерството родители на деца с увреждания са оправдани, коментира той, но уточни, че това, което искат – всеки родител на дете с увреждане да е личен асистент, да се увеличат обезщетенията им, изисква и значителни средства. В момента личните асистенти са 15 хиляди, тази година е увеличена и сумата, и обхватът за тази услуга, посочи социалният министър.

Нараства броят на непридружените деца на бежанци у нас, каза още Калфин, като уточни, че това е проблем за цяла Европа. У нас за миналата година има месеци с по 500 непридружавани деца, тоест непълнолетни и без родителите си, каза той. Целта им е да отидат в Германия и Швеция, в момента 36 хиляди са тези деца в Швеция.

"У нас те се регистрират в центровете за бежанци, но проблемът е, че центрове не са затворени и групата, с която са тръгнали децата, ги извежда. Към момента в Европа има около 10 хиляди деца на бежанци, за които не се знае къде са – няма данни да са достигнали до дадена крайна точка, което е огромен проблем", посочи вицепремиерът.

Калфин коментира и темата за „Panama Papers", като посочи, че това е огромен скандал, който не се случва за първи път, а сега просто започват да излизат конкретни имена.

„Офшорните зони са едно раково образувание, защото са законни, но там се укриват данъци, което е за сметка на всички данъкоплатци”. Колкото повече български политици и фирми си държат парите в офшорни зони въпреки ниските ни данъци, толкова по-малко възможности има държавата ни”, посочи министърът.

Европа губи 1 трлн. евро годишно от укрити данъци в офшорни зони. „Това са парите на данъкоплатците. Не са парите на тези, които са ги скрили, а са загубени ползи за обществото”, посочи той. Според него офшорните зони трябва да се ограничават, трябва да има яснота кой стои зад тези компании и да има стимули всеки да си плаща данъците.