Росен Плевнелиев налага вето на Закона за военното разузнаване

Президентът Росен Плевнелиев връща за ново обсъждане в Народното събрание разпоредби от Закона за военното разузнаване, приет от НС на 1 октомври 2015 година, съобщиха от Прессекретариата на Президентството.

Един от мотивите е приетата промяна, изискваща висши офицерски звания за заемащите длъжността директор на служба „Военна информация“.

Според държавния глава няма убедителни аргументи за премахване на възможността тази длъжност да може да се заема от цивилно лице, притежаващо професионален опит в областта на националната сигурност или въоръжените сили. От 2012 година досега тази длъжност е заемана от цивилно лице, което не е възпрепятствало Служба „Военна информация“ да изпълнява поставените й задачи, се казва още в съобщението.

С въвеждането на изискванията всъщност се налагат ненужни ограничения, е коментарът на Плевнелиев. Той допълва още, че на Служба „Военна информация“ са възложени задачи, свързани не само с отбраната на страната, а и с националната сигурност.

Една от основните задачи на Службата е добиване и анализ на стратегическа разузнавателна информация, необходима както за отбраната на страната, така и за защита на националната сигурност от външни посегателства, рискове и заплахи. Основните задачи на военното разузнаване на стратегическо ниво надхвърлят рамките на дейността по осигуряване на Българската армия и въоръжените сили за изпълнение на тяхната основна мисия - отбраната на България.

Директорът на служба „Военна информация“ трябва да е способен да изгради стратегическа визия за развитието й, която е обвързана с динамиката на геополитическите процеси и външната среда за сигурност, да задава точно приоритетите и да контролира ефективно дейността на Службата, обръща внимание още държавният глава.

Президентът Росен Плевнелиев призовава също така народните представители да обсъдят отново и въведеното изискване професионалният опит за директора на служба „Военна информация“ и на неговия заместник да е придобит само във въоръжените сили или в държавни органи и структури, които осъществяват дипломатическа, отбранителна, разузнавателна, контраразузнавателна, оперативно-издирвателна, правоохранителна и охранителна дейност и които са представени в Съвета по сигурността към Министерския съвет.

„След като Народното събрание, президентът на Републиката и Министерският съвет имат важна роля при управлението на системата за защита на националната сигурност, не виждам основание служителите, подпомагащи органите в тази дейност, да бъдат ограничавани при заемане на тези длъжности. Контролът, осъществяван от постоянните комисии в Народното събрание над дейността на службите, също е важен елемент от управлението на системата за защита на националната сигурност и този опит следва да бъде приет като професионален“, аргументира се държавният глава.