Само общините субсидират книгоиздаването, твърди експерт

Субсидиите в книгоиздаването са много малко. Те са повече на общинско ниво, а не на държавно. Няма и данъчни поощрения с по-ниско ДДС за книгите, както е в Европа.

Това коментира Жюстин Томс, автор на книги, експерт в областта на онлайн медиите и преподавател в НБУ, в ефира на Bloomberg TV Bulgaria.

Тя препоръча намаляване на ДДС, като със средствата трябва да подпомагат библиотеките, книгоиздаването, както и да се насърчават български автори.

Жюстин Томс отчете, че в същото време има бум в книгоиздаването, като издателствата все повече намират начин да представят интересни български автори, които предпочитат да се изявят в романа и краткия разказ.

„Поезията изостава при комерсиализацията в книгоиздаването, е мнението на експерта.

Томс настоява да не се издават само преводни книги в областта на маркетинга.

“Маркетингът на книгата се промени драстично. Създаването на уникален текст вече не е достатъчно. Много е важно той да се комуникира правилно и тук е ролята на авторите. Те са пряко ангажирани с промотирането на своите литературни творби, а издателите трябва да работят малко по-усилено с блогъри", препоръча тя.

На въпрос през какви трудности преминават българските автори, за да стигнат до пазара, тя отговори, че от една страна е моментът с комерсиализацията, а от друга - основна пречка е тоталната липса на визия от страна на държавата, която е един от основните донори във всички останали области на изкуството.

"Присъщ е скептицизмът на издателите, но липсва визия на държавата за културата", категорична е писателката.

„Аудиокнигите и електронните книги са алтернатива за българите в чужбина", посочи новият елемент в книгоразпространението Томс.

Като пример тя даде детските автори – Емил Конрад, Петя Кокудева, Юлия Спиридонова, Весела Фламбурари, които отиват при читателите си и преосмислят съществуването на дигиталното пространство и социалните мрежи.

„2016 беше трудна година за бизнеса на издателите", заяви от своя страна Стойо Вартоломеев, управител на ИК “Хермес”, допълвайки, че сериозен негативен ефект е имала политическата нестабилност след президентските избори.

"За да се осъществи един по-добър пазар на български автор или книга, е задължително да има добър маркетинг.

Нещата не се случват от само себе си, подчерта той и напомни, че е по-лесно да се издават няколко имена, които са привилегировани при медиите, докато при останалите е по-трудно.

Като пример за разумен баланс той даде пример с издаването на няколко български автори, с чиито книги неговото издателство „направи пазарни продукти“.

„За две години в над 25 хиляди екземпляра издадохме „Калуня–каля“ на Георги Божинов , издадохме пет книги на Блага Димитрова, на Георги Мишев, на Владимир Зарев, на Недялко Славов, автори, които държат интереса на българските читатели", каза Вартоломеев.

Той разкри, че издателствата имат свой профил на авторите, които издават, като така се търси по-добра комуникация с читателите.

Управителят на ИК “Хермес” обясни, че търговският ресурс е по-ограничен и затова на търговската система ѝ е малко по-трудно да се справи с предизвикателствата в сектора, отколкото на издателствата.

„Къде се прави печалбата е субективен въпрос. Търговската отстъпка е 40%, авторите получават само15%, а издателите работят с ниски маржове като калкулират ниски приходи, но може да разчитат, че от десет издания ще попаднат на силно издание“, разкри взаимоотношенията по веригата Вартоломеев.

Вижте целия разговор във видеото!