Що е то мажоритарно гласуване и има ли то почва у нас

Тази седмица, месеци след като въвеждането на мажоритарна избирателна система получи значителна подкрепа на референдума есента, депутатите от новия парламент внесоха предложение за смяна на настоящата пропорционална избирателна система с мажоритарна. При такава рязка и тотална промяна, разбира се, е трудно да бъде даден еднозначен отговор дали новата система ще има положителен или отрицателен ефект върху политическия живот и парламентарното представителство. Положителните и отрицателните страни на тази система, почерпени от опита на страните, които я прилагат, анализира Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Тук трябва да се отбележи, че в законопроекта за изменение на изборния кодекс се предполага по-мека форма от първоначално обсъжданата. Докато след референдума се говореше за мажоритарна система в един тур с относително мнозинство, то в проекта за избирателен кодекс вече се говори за избори в два тура с абсолютно мнозинство. Моделът е сходен на този, който днес се прилага при изборите за президент, с тази разлика, че при тях има само един едномандатен избирателен район, докато при парламентарните избори те ще са 240.

Положителните последствия от прилагането на мажоритарна система

1) Гласуването в едномандатни избирателни райони предполага избиране на личности, които успяват с личните си качества да спечелят подкрепата на избирателите. Обикновено този позитив се противопоставя на партийните листи, където водещ принцип е партийната принадлежност. Малките избирателни райони позволяват и по-близка връзка между избиратели и народни представители, а вследствие на това и по-високо ниво на отчетност и отговорност.

2) Мажоритарните избори улесняват значително създаването на парламентарни мнозинства, а оттам - и на еднопартийни правителства, заради по-малкия брой партии и формирането на стабилни двупартийни системи.Това от своя страна значително улеснява провеждането на политики от спечелилата избори партия заради липсата на коалиционни споразумения и преговори с парламентарни партньори. Същевременно системата позволява създаването на консолидирана опозиция вследствие на намаляването на общия брой парламентарни партии.

3) Създава се предпочитание към партии, които успяват да привлекат подкрепа от големи маси избиратели и ползват широка платформа, която агрегира интересите на различни социални групи. Мажоритарните системи обикновено водят до създаването на две големи противостоящи си партии, в ляво и в дясно, които стъпват на много по-широка електорална основа. Обратно, тези системи рядко търпят екстремистки партии, освен ако последните нямат силно регионално присъствие.

4) Независимите кандидати, които не могат (или не искат) да намерят партийна подкрепа, но имат значителна регионална подкрепа получават по-голям шанс да получат мандат.

5) Мажоритарните системи са като цяло по-прости и прозрачни за избирателите заради схемите за преразпределение и прехвърляне на гласове, прилагани от пропорционалните системи.

6) Конкретно изборите в два тура позволяват коалиционна политика още преди изборите – честа практика е на първия тур да се гласува за предпочитания кандидат, а на втория – срещу този, който гласоподавателят не иска да види парламента.

Отрицателни последствия от прилагането на мажоритарна системата

1) Създава много големи дисбаланси между структурата на гласовете и парламентарното представителство – тъй като място в парламента получава само кандидат, получил повече от половината гласове в едномандатен район, то е възможно почти половината гласоподаватели да останат непредставени. Въпреки че това е относително по-малък проблем в страни с дълга демократична традиция и стабилна партийна система, в които партиите се ползват със стабилни мнозинства в отделните региони, то в по-младите демокрации с по-волатилна партийна система ползването на мажоритарен избор може да остави много гласоподаватели непредставени. Въпреки че, както писахме по-рано, пропорционалните системи също не създават перфектно представителство, те се приближават много по-близо до отразяването на структурата на партийните предпочитания на избирателите. По-ниската представителност води и до проблеми с демократичната легитимност на избраните парламенти и правителства.

2) Един от малкото стабилни и доказани принципи в политическите науки – законът на Дюверже – сочи, че в почти всички случаи мажоритарните избори водят до създаването на партийни системи с двама основни играчи, които монополизират представителството. Достъпът на малки и single-issue партии до парламента става почти невъзможен, освен ако не успеят да консолидират подкрепата си в отделни избирателни райони; дори и в такъв случай обаче гласовете на поддръжниците им в останалите райони се губят.

3) Мажоритарното гласуване води до замразяване на партийната система – трудният достъп на нови и малки партии и фиксирането на две големи партии затруднява достъпа до нови теми, проблеми и сблъсъци до политическия дискурс. Обратно, традиционните и типичните проблеми към момента на налагането на избирателната система остават основа на разликите между основните играчи занапред. Големите партии от своя страна са принудени да следват широка, всеобхватна политическа линия заради риска да загубят избирателите си заради по-крайни политики.