Т. Дончев: Над 7,5 млрд. евро ще са плащанията за първия програмен период

Над 7,5 млрд. евро ще достигнат плащанията за първия програмен период, съобщи вицепремиерът Томислав Дончев пред Bloomberg TV Bulgaria. Той коментира и други теми, сред които диалога с бизнеса и газовия хъб.

Еврофондовете

Едно от предизвикателствата на 2015 за вицепремиера Томислав Дончев е било застъпването на два програмни периода. Докато новият седемгодишен период вече стартира, на 31 декември изтича срокът за одобряване на плащания, отнасящи се за 2007-2014.

Освен че са одобрени всички оперативни програми от новия период, отворените процедури са за над 7 млрд. лв.

Окончателни данни за стария програмен период ще има през януари. Прогнозата на Дончев е финалните плащания да бъдат не по-малко от 7,4 млрд. евро при 7,9 млрд. евро налични по оперативните програми, което означава около 94%. Но винаги системата задържа около 150 млн. лв и те се появяват около седмица или две по-късно. Така че е напълно реалистично да приключим с плащания от порядъка на 95%, уточни Дончев. "Този резултат няма как да бъде наречен отличен, но за първи програмен период е добър". Най-лошият резултат за първи програмен период сред държавите-членки е 10% усвояване.

Но по-важен е ефектът от инвестициите и, на второ място - дългосрочните ползи, включително за регионите, каза Дончев. 

Той даде пример с "чудесен мост", построен в Румъния през 2005, за който Европейската комисия иска 100% финансова корекция (тоест да се върнат парите), защото от другата страна няма път. Парите трябва да бъдат инвестирани по такъв начин, че от всяко евро да дойдат две или три, каза Дончев.

Вицепремиерът предупреди, че ЕК извежда реформите като предварително условие и всяка страна, която не прави реформите, които са й предписани, рискува още 2017 да загуби възможността да ползва еврофондове. Според Дончев второто предизвикателство е да се научим да работим с т. нар. рециклирани пари. "10% от цялата финансова рамка са финансови инструменти, това е различно от безвъзмездните средства. При тези инструменти финансирането е близко до кредитите, но при по-изгодни условия", посочи Дончев. Неговата прогноза е, че след 2020 тези инструменти ще бъдат много повече от сега.

Енергийните проекти

Томислав Дончев коментира и енергийните проекти в светлината на влошените отношения между Русия и Турция, като направи уговорката, че подобни инициативи имат дълъг хоризонт.

"Конкретното нещо, което може да се случи, не като контрапункт или алтернатива на Турски поток, това е хипотезата за руска тръба, която минава под Черно море, достига до територията на България и там се включва в газоразпределителен център. Добрата новина е, че само преди няколко седмици заедно с ЕК създадохме обща работна група. Експертите в изключително стегнат режим, до края на март, трябва да са готови с всички анализи - икономически, технически и най-вече правен от гледна точка на съответствието с европейското законодателство". 

Може би ще е необходимо изграждането на нови трасета, предположи Дончев. Ще се комбинират няколко източника на газ. Подписването на окончателното инвестиционно решение за интерконектора с Гърция отваря възможности за няколко източника на газ - от газопровода ТАНАП (от Азербайджан - б.р.) и от LNG терминал в Гърция. Трети източник е евентуална руска тръба като версия на Южен поток, която стига до българския бряг. На четвърто място, но по думите на вицепремиера - на първо място, по значение, през следващите години очакваме изключително добри новини, свързани с добива на газ в Черно море. Там има запаси за десетилетия, каза Дончев. По съществуващите газопроводи също може да се движи газ с различен източник и освен това Румъния също добива газ, допълни той. Оттук-нататък стои въпросът за това как ще се изнася. Едната посока е към Западна Европа, където е газовият хъб в Баумгартен, а другата - през съседна Гърция, където е Трансадриатическият газопровод за Италия.

Цялото интервю можете да видите в сайта на Bloomberg TV Bulgaria.