Т. Дончев: Ще има значителни промени в системата на управление на евросредствата

В системата на управлението на европейските пари ще има значителни промени. Това заяви пред БНР вицепремиерът с ресор еврофондове Томислав Дончев.

Той припомни, че промените означават в следващия програмен период по-голяма тежест да имат финансовите инструменти, като вероятно няма да е наличен същият обем средства. „Но коментарите, че еврофинансирането ще прекъсне след 2020 г., са несериозни“, заяви Дончев.

Запитан как излизането на Великобритания от ЕС ще повлияе на България, той каза, че Brexit още не е факт – имаме резултат от референдум, имаме заявена позиция на правителството, но не и формално задействана процедура.

Според него въпреки че Великобритания е голям нетен донор с вноска в европейския бюджет от 15 – 16 млрд. евро годишно, по-големият проблем е  политически – как ще се промени ЕС и ще имаме ли подобни опити (за отделяне – бел. ред.) в други държави членки. 

„Няма как излизането на една икономика да направи общия пазар по-силен. Brexit би направил европейската икономика по-малка и по-слаба“, даде оценка той.

На този фон според него от глобална гледна точка икономическите новини не са особено добри не като резултат от нова криза, а заради политически турбуленции. Освен Brexit налице е кризата в Украйна и събитията отпреди две седмици в Турция, които също не допринасят за стабилността. Новите инвестиции изискват спокойствие, заяви вицепремиерът.

За България като държава с изцяло отворена икономика и силно зависима от експорта няма как която и да е от тези кризи да има благоприятно въздействие. Редно да се опитваме да преодоляваме рисковете и в същото време да търсим възможности, каза Томислав Дончев. Той даде пример с многобройните регистрирани гръцки фирми в България заради икономическите проблеми в южната ни съседка.

Томислав Дончев заяви, че старият програмен период 2007 – 2013 г. е приключил със 7,8 млрд. евро плащания – почти 98% от целия бюджет. От новия период 2014 – 2020 г. са договорени близо 21% от цялата рамка за България и са платени 2,4% от евросредствата.

На въпрос за предварителните условия, които Еврокомисията постави на България, за да има страната достъп до финансиране, той заяви, че са изпълнени около 60%.

За проекта АЕЦ „Белене“ той коментира:  „Когато говорим за такива скъпи играчки, водещи трябва да са сметките. Когато е стартирал проектът, е трябвало да се направи сметка колко ще струва и на каква цена ще се продава електричеството, което очевидно не е направено“.

След решението на арбитража имаме изградена площадка и изработено оборудване, за което трябва да платим. Целта е да се намери най-адекватният икономически сценарий с най-малко щети, допълни той.

Вариантите по думите му са два – препродажба на изработеното оборудване, за което са водени преговори в Иран. Другият сценарий е строителството на ядреното съоръжение, като това би следвало да се случи „абсолютно на пазарна основа“.

„Ако в проекта има икономическа логика, защо да не се появи частен инвеститор, който да пожелае да го изгради, като купи от нас и площадката, и оборудването на пазарна цена, след конкурентна процедура“, попита той.