Успя ли българската енергетика да прекоси минното поле през 2015 г.?

2015 г. скоро ще бъде история. Вижте кои са най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последните 12 месеца в специалната секция на Investor.bg "Икономиката през 2015 г."

Сектор "Енергетика" изпраща 2015 година с редица значителни промени, но дали те ще доведат до очакваната реформа е трудно да се прецени. Направените пет сериозни изменения само в Закона за енергетиката, и то само в рамките на седем месеца, подсказват донякъде за липсата на яснота какво точно е необходимо да се направи и за реформа "на парче".

Началото на проверки за нарушения в сектора бяха шумно огласени, но резултатите от тях така и не станаха ясни.

Със законодателните промени бяха въведени нови правила за изкупуване на електроенергията от комбинирано производство - вече само високоефективните предприятия могат да се радват на преференциални условия и цени.

Въпреки всички уверения обаче не са приети промени в наредби и нормативни актове и така производителите на електроенергия нямат сертификати доколко продукцията им е плод на високоефективно производство. Така няма как да не се появят съмненията наистина ли са ограничени всички неефективни когенерации.

Със законоконателните промени бяха орязани и възможностите за преференции във ВЕИ сектора, но едно изключение за централите на биомаса, което се промъкна с редакционна промяна при разглеждането на закона в пленарната зала, веднага хвърли съмнения в искреността на намеренията.

И понеже всички се клатим в една лодка - и Националната електрическа компания (НЕК) с огромните си задължения, и производителите, и търговците, и потребителите, управляващите предложиха създаването на нов фонд  - Сигурност на електроенергийната система, в който 5% от приходите си трябва да внасят всички производители и търговци на електроенергия.

Този фонд беше създаден с последните промени в Закона на енергетиката в края на юли. Едва в края на ноември обаче бяха избрани членовете му. Все още няма правила как ще функционира новата структура, нито как да се разпределят средствата в него. Така в него има събрани едни 70 млн. лева, но няма как те да бъдат прехвърлени към НЕК, каквато е целта, и така да постъпи свеж ресурс в системата.

Всичко това създава впечатлението, че и през 2015 година електроенергетиката отново беше поставена в процес на оцеляване. А трупащите се нерешени проблеми имат навика да изскочат когато и където най-малко ги очакваме и да създадат истински хаос в един от важните сектори за икономиката.  

Несигурността пък поражда все по-дълбока липса на доверие както от страна на бизнеса, така и на бита, че предприетите мерки са стъпки в правилната посока.

Ето защо не е чудно, че работодателските организации се опитаха да изземат функциите на енергийния регулатор и започнаха да изчисляват резервите в системата и как ефективното управление би довело не само до задържане на цената на тока, но дори и до нейното намаляване.

Една от мишените им се оказаха т.нар. "американски" централи в Маришкия басейн - AES Гълъбово и КонтурГлобал, и техните дългосрочни договори за изкупуване на електроенергията. Те първо препоръчаха договорите да бъдат прекратени, а инвестициите - изкупени. После пък алармираха, че договорките с инвеститорите вероятно са недопустима държавна помощ.

Че условията по двата договора могат да представляват незаконна държавна подкрепа по смисъла на европейското право, сигнализира енергийният регулатор още миналото лято. До края и на тази година Европейската комисия, която е единственият орган, който може да се произнесе по казуса, обаче още не е дала становище по питането.

От думите на енергийния министър Теменужка Петкова пред парламента и в отговор на въпрос на депутата Искрен Веселинов, пък стана ясно, че България е имала задължението да уведоми Брюксел за договори, представляващи възможна незаконна държавна помощ още през 2007 г. (по силата на чл. 58, § 3 от Договора за функциониране на ЕС) , но не го е направила...