Още аргументи в полза на ниските лихви в САЩ

Имайки предвид високата безработица и ниската инфлация, Федералният резерв (американската централната банка) е вероятно да остави основната лихва в САЩ на сегашното й ниво до 2012, се казва в изследване, публикувано от клона на банката в Сан Франсиско.

Повечето икономисти очакват повишаването на краткосрочната лихва, която от декември 2008 е на практика нулева, да започне преди 2012, пише The New York Times.

Макар изследването на Глен Рудебуш, старши вицепрезидент на клона, да не представлява официалната позиция на централната банка, то се отличава със своите ясно изразени заключения.

Изследването носи и допълнителна стойност поради факта, че президентът на клона в Сан Франсиско Джанет Йелън, която е поддръжник на ниските лихви, е номинирана от президента Обама за заместник-председател на Федералния резерв.

„Икономисти от Фед рядко правят конкретни прогнози или препоръки относно монетарната политика, но аз подозирам, че вижданията на Глен се споделят от мнозина в централната банка“, споделя Джоузеф Ганън, бивш икономист във Федералния резерв, а понастоящем старши сътрудник в Peterson Institute for International Economics.

Рудебуш прави извода, на база решенията на Фед през последните две десетилетия, че съществува статистическа зависимост между същинската потребителска инфлация (изключваща разходите за храни и енергия) и разликата между естественото ниво на безработица (при пълна заетост) и действителното.

Имайки предвид тази зависимост, на теория Фед е трябвало да понижи основната лихва с още 5%, след като през 2009 рецесията се задълбочи, а инфлацията се забави, пише той. В действителност това бе невъзможно, след като тя вече бе в диапазона 0-0,25%.

„За да бъдат предоставени монетарни стимули в съзвучие с принципите от миналото, и игнорирайки почти нулевите ставки в момента, то основната лихва в САЩ би трябвало да е отрицателна чак до края на 2012, се казва в изследването. „На практика това означава, че няма нужда от повишаване на лихвите в обозримо бъдеще.“

Икономистът се е опитал да отговори на възраженията от страна на малцината във Фед, които са против ниската основна лихва.

„Ако лихвата бъде повишена твърде скоро, може да се окаже трудно впоследствие да се обърне курса, докато ако затягането на монетарната политика се забави, Фед може да навакса като увеличи лихвата с ускорени темпове“, твърди той.

За разлика от някои представители на Фед, които смятат, че ниските лихви могат да предизвикат нови ценови балони, Рудебуш твърди, че връзката между краткосрочните лихви и дисбалансите в икономиката е „доста нестабилна и недостатъчно разбирана“, посочвайки, че Япония е имала ниски лихви в продължение на 15 години без подобни проблеми.

Той добавя, че основната лихва контролирана от Фед, по която банките си отпускат краткосрочни заеми, е по-маловажна отпреди, тъй като централната банка влияе (надолу) и върху дългосрочните лихви, като купува ипотечни облигации и ДЦК.

„Промените в дългосрочните лихви имат много по-голямо въздействие върху икономиката, отколкото едновременната промяна на краткосрочните лихви“, пише Рудебуш.

Ако приемем, че Фед поддържа в баланса си ипотечни ценни книжа и държавен дълг на сегашното ниво от 2 млрд. долара, то няма да се наложи основната (краткосрочна) лихва да бъде вдигана преди 2012“, завършва икономистът.