Трите най-големи лъжи за икономиката на САЩ

Ръководителите на страните от Г-20 призоваха за съкращаване на бюджетните дефицити. Сенатът на САЩ замрази отпускането на допълнителна помощ за безработните. Председателят на кръглата маса на бизнеса в САЩ критикува Обама за подкопаването на американския капитализъм. Wall Street успява да забави и може би дори да „задуши“ опитите за реформа.

В зависимост от политическите си убеждения или бихте заобичали, или бихте намразили тези събития, се казва в анализ на Market Watch. Това обаче е само един от проблемите.

Все още живеем в страна на фантазии. Повечето хора нямат ни най-малка представа какво всъщност се случва в икономиката. Те живеят в заблуда, митове и огромни лъжи. А когато не знаем какви са фактите, как можем да взимаме информирани решения?

Вижте трите най-големи лъжи за американската икономика – факти, които мнозина смятат за безспорни и които се повтарят от политици и икономисти, но които не са съвсем точни.

Лъжа номер 1: Безработицата е под 10%

В официалните данни няма никакъв смисъл. Те показват ниво на безработицата от 9,7 на сто, а това е нещо като фикция и трябва да бъде третирано като такава. Причината е, че в официалните данни не попадат много от безработните.

Така наречената заетост на непълен ден, или U-6, е доказателство за това – в него влизат американци, срещащи проблеми в търсенето на работа, както и онези, които са принудени да работят почасово заради липсата на работа на пълен работен ден.

Стойността на този показател е 16,6 на сто – съвсем близо до най-високите си нива, както и двойно над нивото си от последните години. Дори това обаче не показва пълната картина, защото много хора просто са спрели да търсят работа и затова не присъстват в статистиката.

Лъжа номер 2: Пазарите изпадат в паника заради дефицитите

На срещата на Г-20 се реши страните да ограничат бюджетните си дефицити, преди да се стигне до край на света. Причината е, че може би пазарите изпадат в паника заради големите дефицити. Те обаче не изпадат в паника, просто не е толкова лесно да стане това.

Ако пазарите изпадаха толкова лесно в паника, лихвените проценти по правителствените облигации щяха да се изстрелят рязко нагоре. Това се случва, когато пазарите решат, че дълговите инструменти са рискови – кредиторите искат все по-високи лихви, за да получат компенсация за опасността, която поемат.

Лихвите по американските облигации обаче падат. Доходността на 30-годишните облигации се е понижила до едва 4%. На фона на историческите стандарти това е нищожно. Е, в паника ли е пазарът? По-скоро може да се каже, че облигационният пазар е изпаднал в дрямка.

Не се наблюдават и страхове от инфлация, дори напротив. Очакванията са за инфлация от средно 2,3 на сто през следващите три десетилетия. Толкова е разликата между лихвите по стандартните правителствени облигации на САЩ и тези, които се индексират с инфлацията и предоставят защита от нея.

По всички съвременни критерии това ниво е ниско. Вместо да се страхуват от инфлация, някои вече се страхуват от нещо по-опасно – дефлация, или падащи цени. Ако такава наистина се появи, съкращаването на разходи и увеличаването на данъци ще бъде лош ход.

Лъжа номер 3: Америка върви към социализъм

За система, изпаднала в затруднение, американският капитализъм изглежда в доста добра форма. Данните на Федералния резерв показват, че маржовете на печалбите на компаниите достигат рекордни нива. По изчисления, цитирани в анализа, през първото тримесечие те достигат 36%, което не се е случвало в историята на статистическите данни.

Рекордът досега беше 30% и беше постигнат по времето на Рейгън.

Основният индекс на борсата Dow Jones Industrial Average се движи около 10 хил. пункта, малките компании също се представят добре, показват стойностите на индекса Russell 2000. На този фон се очаква държавните разходи да се свият от около 25% от икономиката през тази година до около 23% от икономиката през 2013 г.

При управлението на Рейгън през 1983 г. този дял бе 23,5%, а в началото на 90-те години бе около 22%. Е, тогава имало ли е социализъм? Пропорционално, бюджетът на САЩ се движи в историческите си рамки и не се наблюдава залитане към социални плащания или друг тип социалистическа политика, завършва анализът.