Китай се запасява с уран

Китай купува безпрецедентни количества уран, което вероятно е знак за увеличаване на цената на суровината след продължилия три години спад, пише Bloomberg.

Според анализатори през тази година страната вероятно ще закупи 5000 тона – количество повече от два пъти по-голямо от това, което й е необходимо, което означава, че Пекин се запасява за изграждането на нови ядрени мощности.

Цената на урана вероятно ще нарасне с около 32% до 55 долара за паунд през следващата година, прогнозират анализатори на RBC Capital Markets.

В опит да намалят замърсяването и да задоволят енергийния глад на икономиките си Индия и Китай извършват най-широко мащабната ядрена експанзия след петролната криза през 70-те години на миналия век.

Китайското търсене на уран може да достигне 20 000 тона през 2020 г., когато страната възнамерява да увеличи производството си на електроенергия повече от девет пъти до 85 гигавата. През миналата година в света са добити 50 572 тона уран.

До 2020 г. Индия възнамерява да удесетори потреблението си на уран до 8000 тона и да увеличи четири пъти продукцията си на електроенергия до 20 гигавата, според индийски правителствен източник.

Китай планира да изгради най-малко 60 нови ядрени реактора до 2020 г., съобщават от China Nuclear Energy Association. Цената на обикновен 1000 мегаватов реактор е около 3 млрд. долара, а за стартирането му са необходими около 400 тона уран, показват данните на World Nuclear Association.

Толкова много реактори не са планирани от 1980 г., когато петролните кризи от 1973 г. и 1979 г. принудиха Организацията на страните износителки на петрол да увеличи цената на суровия нефт. Според World Nuclear Association през 2015 г. нов реактор може да стартира на всеки пет дни в сравнение с един реактор на 17 дни през 80-те години.