Препоръките на Брюксел

Оповестеният днес доклад на Европейската комисия (ЕК) за напредъка ни в областта на съдебната реформа и борбата срещу корупцията и организираната престъпност очаквано съдържа редица похвали, основно за политическата воля за промяна.

В същото време обаче постигнатите практически резултати, реални присъди и ефективност на съдебната система се поставят под сериозно съмнение. За да се подобри положението, Брюксел ни отправя няколко конкретни препоръки.

„За да се опази репутацията на магистратурата, България трябва да подобри в още по-голяма степен отчетността на съдебната власт чрез строго прилагане на всички правни и дисциплинарни средства за наказване на корупцията“, пише в доклада.

В документа се казва още, че е необходимо да се предприемат цялостни реформи, за да се подобри съдебната практика.

Тези реформи включват внасянето на подобрения в учебната програма на юридическите специалности и образованието за юристи, извършването на промени в системата за оценяване и внасянето на подобрения в процедурите за подбор и назначаване.

Очаква се измененията в Закона за съдебната власт да укрепят значително ролята и отговорностите на Висшия съдебен съвет (ВСС). Ако те бъдат приети, ВСС ще трябва да изготвя годишен анализ на работното натоварване и ще има правото да преразпределя персонал и да открива или закрива съдилища въз основа на данните за натоварването.

Благодарение на измененията решенията за назначаване ще станат по-прозрачни и ще се подобри отчетността чрез въвеждане на открито гласуване и подробно обосноваване на решенията и чрез съсредоточаване на цялата дисциплинарна власт във ВСС. Освен това на членовете на съвета ще бъде изрично забранено да гласуват в ситуации, в които те могат да бъдат замесени в конфликт на интереси, смятат в ЕК.

Комисията припомня препоръките от юли 2009 г., които все още не са изпълнени, а именно препоръката относно изискването всички съдилища да публикуват решенията си онлайн.

Комисията приканва България още да подобри съдебната практика в прокуратурата и съдилищата, като се извърши подробен анализ на недостатъците в сътрудничество с чуждестранни експерти; да се изготвят наръчници с най-добри практики, програми за обучение и схеми за инструктаж за конкретни случаи и да се въведе системен надзор на управлението в съдилищата и прокуратурите.

Препоръчва се още да продължи работата по изготвянето на нов Наказателен кодекс с оглед на новата концепция за наказателна политика, приета от правителството на 23 юни 2010 г., с който ще се допринесе за постигането на ефективност на съдебната система посредством декриминализация на деянията, които вече не се смятат за престъпления, и дребните нарушения; да продължи мониторингът на прилагането на новите процесуални кодекси и да се обмислят възможности за усъвършенстването им; да продължи работата по създаването на агенция за медицински инспекции, чиято цел е да се подобрят качеството и целесъобразността на изискваните от съда медицински удостоверения.

Относно борбата с организираната престъпност комисията отново припомня препоръки, които още не са изпълнени: специализацията в рамките на съдебната власт, увеличаване капацитета на съвместните екипи по организираната престъпност, разширяване на правомощията им, в които да бъдат включени всички случаи, свързани с организираната престъпност, и да се приобщи КУИППД, за да се пристъпи към замразяване и отнемане на съответното имущество във фазата на разследването съгласно оперативните изисквания;

Иска се още продължаване на реформата в полицията и подобряване на законодателството за отнемане на имущество, като се следват принципът на гражданска конфискация, която не се основава на присъда.

За борбата с корупцията се иска подобряване на съдебната практика по дела за измами и корупция по високите етажи, а също и укрепване на Закона за предотвратяване на конфликт на интереси, най-вече чрез създаването на орган, който да има правомощия за действие за установяването и наказването на конфликт на интереси.

Препоръчва се по-голям контрол при обществените поръчки, както и следене за прилагането на дисциплинарни мерки, така че те да имат възпиращ ефект за последващи нарушения.