"Намерих много изгоден за инвестиция имот. Пише го във вестника"

Ако британският пазар на имоти наподобява балон, който се свива след края на празненството, то ирландският пазар прилича повече на ситуацията след трагедията с дирижабъла „Хинденбург“, пише британският Independent.

Балонът, който започна да се надува през 90-те години и излезе извън контрол през 2002 г., когато Ирландия се присъедини към еврозоната, в крайна сметка се пръсна зрелищно през 2008 г., като до днес все още не показва никакви признаци за възстановяване.

От началото на този крах инвеститорите, които изгубиха цяло състояние или тези, които останаха с непродаваем имот, търсят някого, върху когото да хвърлят вината за всичко това.

Накрая в ролята на изкупителна жертва влязоха и журналистите, които отразяват пазара на имоти. Въпреки че все още не е отправен официален съдебен иск, говори се, че редица засегнати инвеститори в Дъблин се консултират със своите юристи относно евентуално дело срещу някои журналисти, за които смятат, че са ги подвели да инвестират в проекти, които не са им донесли обещаната печалба.

„Журналистите се опасяват, че може да са съдебно отговорни затова, че са подвели читателите, които са последвали техния съвет и са купили чуждестранни имоти, донесли им значителни загуби”, казва журналистът Ричард Комптън Милър. „Сред инвеститорите има много гняв.“

Ако такъв иск стане факт, той ще повдигне въпросите за отговорността на журналистите, използващи привидно безпристрастното медийно пространство, за да промотират дадени бизнес проекти, пише изданието.

За журналистите може би е пределно ясно, че списването на лъскави приложения за имоти вероятно не следва толкова ревностно кодекса за безпристрастност в сравнение с традиционната журналистика. В крайна сметка тези издания са средство за реклама. За потребителите обаче такова разграничение далеч не е толкова обяснимо.

Статиите, препоръчващи ваканционните имоти, са особено спорни, коментира Комптън Милър.

„Журналистите посещават места като България и ги препоръчват като място за покупка на ваканционен апартамент. Местата като България обаче бяха засегнати в голяма степен и хората са много ядосани на журналистите, които ги промотираха.“

Журналистите за имоти така или иначе вече пострадаха от кризата, тъй като вестниците намалиха бюджетите и съкратиха съдържанието или направо закриха приложенията си за имоти поради загуба на рекламни бюджети.

Въпреки всичко много адвокати са скептични относно успеха на едно такова дело срещу журналисти.

„Идеята, че който и да било инвеститор може да съди журналист за имоти е направо налудничава“, казва Саймън МакАлийс, адвокат от Дъблин. „Това обаче не би ме учудило – хората търсят все по-отчаяно да обвинят някого.“

Въпреки че би било трудно да се докаже, че журналистите за имоти умишлено са подвели читателите, всъщност е лесно да се проумее защо инвеститорите се чувстват измамени. Имотната журналистика преживя истински бум през последното десетилетие, успоредно с бума на пазара. Безпристрастността при нея обаче често е била поставяна под въпрос, тъй като строителите използват щедри екскурзии в чужбина като средство да окуражат журналистите да пишат за техните проекти.

„Има множество „екстри”, коментира журналистът Греъм Норууд. „Един от водещите брокери ми предложи пари в брой, за да напиша хубава статия за един имот. Отчасти проблемът с международните имоти обаче е, че единственият начин да видим проекта е някой друг да плати за пътуването. Вестниците не могат да си позволят да ни пращат, а ние не можем да си позволим да се командироваме сами.“

Поради този факт негативният медиен отзвук за даден проект е рядко явление. „Ако не харесаме даден проект или имот, ние не пишем статия [за него]“, казва друг редактор. Поради този подход някои издания си извоюваха репутация на такива, които предлагат само положителна информация, което инвеститорите може да твърдят, че е подвеждащо.

Според Нордууд обаче строителите, които развиват дадени проекти, също може да са агресивни спрямо медийния отзвук за техните имоти.

„Те заплашваха, че ще съдят вестниците, ако те публикуват негативни статии.“

Самите вестникарски групи също са сред жертвите на краха на пазара на имоти. Един пример е покупката от страна на ирландския в. Таймс в разгара на бума през 2006 г. на сайта за имоти Myhome.ie, за който бяха платени 50 млн. евро. Днес сайтът едва ли би достигнал отново тази оценка.

Предвид тези инвестиции на медиите на пазара на имоти обаче въпросът с безпристрастността става дори още по-съмнителен.

„Несъмнено имаше някои журналисти, които бяха известни с това, че пишеха само положителни новини и то със съмнителна безпристрастност”, казва журналист, пожелал анонимност. „Повечето обаче са като всички журналисти – те се опитват да бъдат честни и коректни.“

Каквато и да е гледната точка на една статия, отговорността за подробното проучване преди покупката винаги ще си остане на самия инвеститор, казва МакАлийс. Той коментира, че доказването на професионална небрежност е винаги трудно.

„Аргументът тук обаче е невъзможно да бъде доказан. Това е лудостта от угризението на купувача. Това е като аргумента на лудия убиец: ти знаеше, че бях луд, трябваше да ме затвориш в изолирана килия.“

Според него обаче такъв иск съвсем не е изключен, тъй като съдилищата са пълни с примери за абсурдни дела.

„Англичаните имат много по-стоически подход – те просто си казват „Лош късмет“ и продължават напред. Тук ние все още търсим кого да обвиним.“