Грешка ли са данъчните кредити за купувачите на жилища?

Резкият спад на продажбите на съществуващи жилища в САЩ през юли повдига въпроса: „Лоша политика ли бяха данъчните кредити на стойност до 8 хил. долара за покупката на жилищен имот?“, пише Wall Street Journal.

След добрите резултати през март и април продажбите на съществуващи жилища в страната тръгнаха надолу през юни, преди да се сринат през юли. Спадът миналия месец е 26% на годишна база и 27% спрямо юни.

Ясно е, че временните данъчни кредити успяха да накарат купувачите да променят поведението си. С изтичането на срока на кредитите обаче изчезнаха и купувачите.

„Защо да подписвате договор през май, а не през април, когато може да получите 8 хил. долара“, пита Джон Бърнс, жилищен консултант от Калифорния.

По-малко ясно е дали стимулите са успели да постигнали друга промяна в търсенето. Въпреки че ипотечните лихви в Щатите продължават да падат всяка седмица до рекордно ниски нива, изтичането на срока на данъчните кредити показва, че жилищното търсене не е много по-добро в сравнение с 18 месеца по-рано, когато пазарът беше в процес на свободно падане.

Според някои анализатори дори и данъчният кредит само да е изтеглил напред във времето търсенето, той е помогнал за стабилизиране на пазара в момент, в който пациентът – банковата система, икономиката, психологията на купувачите на жилища – е имал най-голяма нужда от помощ.

Бърнс посочва, че има признаци, че продажбите в крайна сметка ще се съживят, стига икономиката да продължи да създава работни места. „Колкото повече се отдалечаваме от 30 април (когато изтече срокът на кредита), толкова повече ще станем свидетели на завръщане на естественото търсене на жилища“, коментира той.

Колко лош е ефектът от компенсиране на данъчните кредити? Данни на американската Национална асоциация на брокерите на имоти (NAR) сочат, че пазарите, на които кредитът от 8 хил. долара е оказал най-силно влияние, са и тези, които са най-сериозно засегнати от изтичането на срока му.

Така например продажбите на жилища на цени между 100 хил. и 250 хил. долара са намалели с 35% през юли на годишна база, след като нараснаха със 7% през юни спрямо година по-рано. Продажбите на имоти на цени между 250 хил. и 500 хил. долара са паднали с 28%, а тези на цени между 500 хил. и 750 хил. долара – с 13%. При имотите, които струват от 750 хил. до 1 млн. долара понижението е едва 7%, докато за скъпите жилища над 1 млн. долара дори е отбелязано повишение от 6%.

Трябва да се отбележи, че високият сегмент на пазара със сигурност не е останал незасегнат от сегашния застой, а увеличаването на броя принудително отнети по-скъпи имоти ще продължи да оказва силен натиск върху тази част от пазара. Данните на асоциацията са положителни, защото се прави сравнение с година по-рано, когато данъчните кредити изстискваха долния сегмент на пазара, а във високия цареше пълен застой. Така че добрите резултати при скъпите имоти през юли са на базата на сравнение с изключителни слаби нива година по-рано.

Данъчният кредит би могъл да създаде и други изкривяващи пазара ефекти.

Медианните жилищни цени например биха могли да продължат да се повишават с увеличаването на дела на по-скъпите продажби. Ако има по-малко продажби, но повече сделки във високия сегмент, това може да доведе до продължително нарастване на медианните цени, дори и продавачите навсякъде да свалят цените. През юли жилищата, оценени на над 500 хил. долара, са формирали 10,8% от всички продажби спрямо дял от 9,8% месец по-рано.

Публикуваните вчера данни за продажбите на нови жилища, които формират значително по-малък дял от пазара, също отчетоха спад през юли, като достигнаха най-ниското си ниво в исторически план.