БСК: Заложеният ръст на БВП за 2011 г. от 3,6% е нереалистичен

Основните параметри на бюджетната макрорамка за 2011 г. са твърде оптимистични спрямо сегашните условия и перспективи за икономическо възстановяване. Това е позицията на Българската стопанска камара (БСК) по проектобюджета за 2011 г., който финансовият министър Симеон Дянков ще внесе в Народното събрание утре.

Заключението на БСК е, че правителството на Бойко Борисов провежда рестриктивна фискална политика, неразплащане на бюджетни задължения, отказ от решителни реформи в основните бюджетни сфери през 2010 и 2011 г.

Заложеният ръст на БВП до края на тази година (0,7%) и за 2011 г. (3,6%) е нереалистичен, смятат от БСК.

Постигането на ръст от 0,7% предполага реален ръст на БВП от 3,9% за второто полугодие на 2010 г. При нулев ръст или ръст от 2% на БВП за третото тримесечие е необходим растеж съответно от над 7,8% или 5,8% за четвъртото тримесечие. Същевременно, за 2011 г. се предвижда растеж от 3,6%.

Приходната част е разчетена при обезпокояващо намаляващи бюджетни приходи като дял от БВП - 33,5% за 2011 г., при очаквана стойност за 2010 г. 35,8% и отчетни данни за 2009 г. 36,5% и 40,9% за 2008 г.

Занижени са прогнозите за очаквания дефицит по текущата сметка – 2,9% от БВП, при завишено покритие от 5% дял на преките чуждестранни инвестиции в БВП (около 2 млрд. лв), смятат от БСК.

Основното възражение на БСК е свързано с предложените промени в данъчните закони. Според работодателската организация тези данъчни изменения противоречат на намеренията за запазване на данъчната тежест в страната.

Особено опасно е приемането на по-висок ДДС за туристическата индустрия, твърдят от камарата. Това е единственият сектор, който има съществен ръст в условията на криза. Според БСК уеднаквяването на ставките за туристически услуги по ДДС трябва да е в по-нисък размер от 7%, вместо към предлаганите 9%.

Друга критика към предлагания бюджет е, че той не осигурява капиталово обезпечаване на основни реформи в здравеопзване, пенсионно дело, образование, финансова децентрализация на общините.

Освен това не са взети под внимание антикризисните мерки, приети от Националния съвет за тристранно сътрудничество, което е огромен минус в проектобюджета, смятат от БСК.

Работодателите категорично възразяват и срещу това нарастването на дълга да се насочи за социални разходи и потребление, вместо към реформи и инвестиции.

В становището на БСК е записано, че проектът за бюджет продължава практиката на всички предходни правителства за скриване от обществеността на реалните разходи на отделните министерства под формата на трансфер към Националния осигурителен институт за дължимите осигурителни вноски.