Как Вашингтон накара Европа да спаси еврото

Спасителните планове за Гърция и еврозоната се дължат отчасти на загрижеността на САЩ относно рисковете за стабилността на финансовите пазари, предизвикана от мудността на Европа да предприеме някакви действия. Това смятат източници на Finanacial Times, замесени в процеса на разговорите.

„Американците започнаха да стават все по-нервни“, посочва Алистър Дарлинг, финансов министър на Великобритания пред вестника. „Казано просто, те започнаха да питат: "Какво по дяволите става там? Вие ставате прекалено самоуверени“, посочва Дарлинг в първия от поредица материали на Financial Times за разработването на спасителните планове.

Виждането на Дарлинг за ситуацията се припокрива и с мнението на финансовия министър на Гърция Георгиус Папаконстантину. „Правилно твърдение е това, че агитацията от страна на САЩ помогна за създаването на плановете“, посочва той.

Страните от еврозоната, заедно с Международния валутен фонд, създадоха план за подкрепа на Гърция, в рамките на който страната ще бъде кредитирана със 110 млрд. долара. Това се случи на 2 май, а само седмица по-късно финансовите министри на страните от ЕС обявиха механизъм за подкрепа, в който бяха заделени 750 млрд. евро.

Тези мерки не само изкараха еврозоната от вихъра на кризата, но и предотвратиха разпространяването на риск към останалата част от международната финансова система. Не на последно място, чрез плана бяха подпомогнати редица банки, държащи европейски правителствени облигации за милиарди евро.

Първото ключово за изработването на плановете събитие е било вечеря, състояла се на 22 април в канадското посолство във Вашингтон. Тя е била проведена два дни преди пролетната среща на страните от МВФ в американската столица и на нея са присъствали финансови министри и ръководители на централни банки на страни от Г-7, други влиятелни личности, както и самият ръководител на МВФ Доминик-Строс Кан.

„Бяха изразени много сериозни опасения относно опасността от глобални проблеми“, споделя Оли Рен пред вестника. „Беше ясно, че САЩ и МВФ ще предоставят помощ, нямаше враждебност. Те бяха отзивчиви и готови да помогнат с опита си в управлението на кризи“, посочва еврокомисарят по монетарните въпроси.

Дарлинг допълва, че американците са казали „трябва да се справите с проблемите и да дадете увереност на пазарите, защото в противен случай заразата ще се разпростре като горски пожар“.

Втората среща се е състояла в офиса на Доминик-Строс Кан на 24 април, когато е постигнато споразумение с Оли Рен и Папаконстантину, че страните от еврозоната ще предоставят две трети от средствата от спасителния пакет за Гърция.

Допълнителен натиск и подкрепа за действията на ЕС са били упражнявани чрез телефонни разговори между Барак Обама и Ангела Меркел, Никола Саркози и други лидери на страни от съюза в периода 7-9 май, допълва вестникът.

Особено важни са били разговорите именно с Меркел, тъй като позицията на немското правителство беше против участието на МВФ в спасяването на страна от еврозоната.