Катар се отказва от инвестиция за 3,5 млрд. евро в Гърция

Две катарски компании се изтеглят от енергиен проект за 3,5 млрд. евро в Гърция – развитие, определяно от анализаторите като тежък удар за правителството в Атина и неговите амбиции за привличане на чуждестранни инвестиции и бързо излизане от рецесията, пише Financial Times.

Държавните катарски корпорации Qatar Petroleum International и Qatar Electricity and Water, не се интересуват повече от проекта, обяви гръцки правителствен източник.

Проектът за изграждане на 1000 мегаватова централа в Астакос в Западна Гърция и износ на електричество посредством кабел, прокаран по дъното на Адриатическо море до Италия, се е сблъскал с множество проблеми, коментират анализатори.

Проблемите включват спорове между инвеститорите и забавяне на издаването на разрешителни от енергийното министерство и министерството на околната среда в Атина.

Двете катарски компании заедно държат 34% от проекта. Германската компания Rosebud Energy, оперираща в областта на възобновяемите енергийни източници, и S&K Sal - инвестиционното подразделение на Consolidated Construction Company, държат по 33% всяка.

Гръцки правителствен говорител заяви, че решението няма да повлияе на междуправителственото споразумение, подписано миналия месец, за 7 млрд. долара катарски инвестиции в страната. „Катар заяви недвусмислено, че все още е заинтересуван от енергийни и други инвестиции в Гърция“, казва той.

Правителството в Атина търси да привлече мащабни инвестиции от страните от Персийския залив, за да помогне за възстановяването на икономиката си, като в същото време прави енергични опити за фискална консолидация.

Гръцкото правителство определяше проекта Астакос като „стартова площадка за гръцкото икономическо възстановяване“.

Джон Антониадес, изпълнителен директор на Rosebud, е заявил, че ще бъдат положени усилия за преструктуриране на проекта, проблем пред който стана спор между инвеститорите за цената на електричеството, доставяно в Италия.

Проектът щеше да създаде повече от 1500 работни места в Западна Гърция, където безработицата достига 14%.

Наред с електроцентралата инвеститорите планираха да построят и терминал за втечнен газ, който щеше да бъде внасян от Катар, както и съоръжение за регазификация, чрез което синьото гориво щеше да захранва съществуващ газопровод, свързващ Турция, Гърция и Италия.