Предлагат големите строителни обекти да не се проверяват от общините

С промените в Закона за устройството на територията (ЗУТ) се предлага големите строителни обекти от първа, втора и трета категория да не се проверяват от общинската администрация, каза началникът на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) Милка Гечева пред БТА. За тези строежи се предлага цялото производство - от извършването на първична проверка до издаване на заповеди за спиране, забрана за ползване или премахване на строеж, да се провежда от началника на ДНСК. Той ще упражнява и контрола по изпълнението на административните актове. 

Предлага се служителите от общинската администрация да извършват същите тези дейности за строежите от четвърта, пета и шеста категория. След промените на ЗУТ общинската администрация ще се разтовари от задълженията си да контролира строежите от първа, втора и трета категория, каза Гечева. В момента общините са задължени да проверяват строежи от първа до шеста категория.

С промените в ЗУТ се предвижда запазване на правомощията на кметовете да издават заповеди за спиране на строежи с нарушения от четвърта, пета и шеста категория.

Допълнително им се предоставя правото да издават заповеди за забрана ползване на строежи, които се ползват, без да са въведени в експлоатация по законоустановения ред, както и заповеди за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория, уточни Гечева.

Промените в закона се очаква да бъдат предложени за обсъждане в Министерския съвет до края на тази година.

В предложенията за промени в ЗУТ се предвижда значително завишаване на някои от ниските според сегашния ЗУТ глоби и имуществени санкции за участниците в строителството и за длъжностните лица за контрол на строителството в общинските администрации.

Гечева съобщи, че се предвижда да се предоставят допълнителни правомощия на кметовете да налагат глоби и имуществени санкции за строежи от четвърта, пета и шеста категория. Според сегашния закон те нямат право да налагат глоби и имуществени санкции за незаконни строежи и за строежи, които се ползват незаконосъобразно. Имуществените санкции, които ще могат да налагат кметовете на общини за нарушения на ЗУТ, ще варират от 1000 до 50 хил. лева.

Предвижда се въвеждане на глоби за главните архитекти, допуснали незаконно строителство, издаване на виза за проектиране в нарушение на предвижданията на действащия подробен устройствен план и в нарушение на ЗУТ в размер от 1000 до 5 хил. лева. Размерът на глобите за недобросъвестни служители на общинската администрация също са от 1000 до 5 хил. лева, поради което не е предвидено тяхното завишаване. При системни нарушения, извършени от главния архитект на общината, констатирани от ДНСК, министърът на регионалното развитие и благоустройството може да му отнеме правото да заема тази длъжност за срок от две години.

Не се предвижда да се променя размерът на санкцията за лицензираните консултанти, които са допуснали нарушение при изготвянето на оценка за съответствие на инвестиционния проект, защото тя и сега според закона е голяма - започва от 30 хил. и достига до 150 хил. лева. Други високи санкции, които вероятно няма да се променят, са тези за неизпълнение на заповед за спиране на строеж, които сега са в порядъка до 100 хил. лева, каза Гечева.

Според сегашното законодателство общините и ДНСК имат еднакви правомощия за спиране на строежи с нарушения и по тази причина в общия случай общините разчитат тази дейност да се свърши от ДНСК, каза Гечева. Като погледнем отчетите и видим колко заповеди за спиране на строежи са издадени от кметовете на общините и колко от ДНСК се вижда, че по-голямата част от случаите се поемат от ДНСК, допълни тя.