Да бъдеш погълнат от китайска компания

На теория, за капиталистическата икономика собствеността на компаниите е без значение. Това обаче не винаги се доказва в практиката, защото придобиванията на местни компании от чуждестранни фондове и фирми често пораждат силни пристъпи на национално недоволство. 

Това показа обществената реакцията на вълната от поглъщания на американски фирми от техни японски конкуренти през 80-те години. Многобройни са и скорошните примери, като враждебното придобиване на германската корпорация Mannesmann от британската Vodafone през 2000 г., пише The Economist.

Недоволството от инвазията на чужди инвеститори в местния бизнес вероятно ще расте през следващите години заради нарастващата активност на китайските компании на пазара на придобивания и сливания. От началото на тази година на тях се пада една десета от стойността на всички трансгранични сливания и придобивания.

Сред най-известните сделки стана покупката на шведската автомобилна компания Volvo от китайската Geely. Китайските компании се включиха активно и в наддаването за редица американски и бразилски енергийни компании.

Комунистическият капитал в капиталистическите икономики

Китайските купувачи обаче не вдъхват доверие, защото често са подкрепяни от държавата или са изцяло държавни компании, непрозрачни са и нерядко дирижирани от Комунистическата партия.

Най-силни са опасенията, че бизнес решенията им понякога са задвижвани не толкова от стремежа към печалба, колкото от политически мотиви. Ето защо расте и противопоставянето на тенденцията на силно проникване на китайските компании в други страни. Идеята, че капиталистите позволяват комунистите да купуват техни компании според някои води икономическия либерализъм до абсурдната крайност.

Това обаче е правилното решение, според The Economist, защото китайският капитал ще донесе ползи на своите получатели и на световната икономика като цяло.

До скоро държавно контролираните компании бяха възприемани като такива, които са предназначени за пълна приватизация. Но комбинацията от големи спестявания в развиващия се свят, петролно богатство и загубата на доверие в модела на свободния пазар доведе до възраждане на държавния капитализъм. Около една пета от капитализацията на световните фондови борси е в момента концентрирана в такива държавни компании, над два пъти повече от делa преди десет години.

Богатият свят е толерирал възхода на централизирани икономики преди, като например дирижираното от държавата развитие на Южна Корея и възхода на контролираните от държавата предприятия в Сингапур. Но с Китай е различно. Страната е вече е втората по големина икономика в света, и след време може да надмине САЩ. Китайските компании-гиганти, които досега гледаха само към вътрешния пазар, започват да използват огромните си ресурси и в чужбина.

Китай като стратегически конкурент в очите на Запада

Китайските компании притежават едва 6% от глобалните инвестиции в международен бизнес. Лидерите в тази област са Великобритания и САЩ, които достигат дял от около 50% през 1914 и 1967 г. съответно. Естественият възход на Китай може да бъде подхранен само от големия фонд от спестявания. Днес те се инвестират предимно в държавни облигации на богати страни, но утре може да се използват за купуване на компании и защита на Китай срещу валутните девалвации и възможните фалити на развити страни.

Китайските фирми стават международни заради обичайните причини: за придобиването на суровини, за получаване на техническо ноу-хау и достъп до чужди пазари. Но те са под ръководството на държава, в която много страни виждат стратегически конкурент, а не съюзник. Проучване на Economist показва, че при чуждестранните придобивания Комунистическата партия е тази, която често назначава ръководители и насочва сделките, като ги финансира чрез държавни банки.

Според представители на бизнеса в САЩ китайските фирми, които инвестират в телекомуникационни компании, представляват заплаха за националната сигурност. Австралия и Канада, които отвориха своя пазар за сливания, сега създават пречки за китайските компании, които искат да инвестират там, и най-вече в областта на природните ресурси.

Затварянето на богатия свят за придобивания от Китай обаче би било грешка, защото повечето китайски компании просто искат да стъпят на пазара в чужбина. Дори и в сферата на природните ресурси, където придобиванията са най-активни, Китай е далеч от придобиване на контролен дял върху предлагането на борсово търгувани стоки.

Опасността, че евтиният китайски капитал може да подкопае конкурентите на Запад, може да се избегне чрез развиването на законите за защита на конкуренцията, а не чрез отказ от инвестицията. Освен това не всички китайски компании са държавни. Някои от тях са в голяма степен независими и заинтересовани най-вече от печалбата.

Въпрос на малко повече доверие

Китайските компании могат да донесат нова енергия и капитал на целия свят, но влиянието няма да тече само в едната посока. За да успеят в чужбина, китайските компании трябва да се адаптират, което значи наемане на местни ръководители и инвестирането в местни изследвания.

Интересите на Китай ще стават все по-сходни с тези на останалата част на света, докато инвестира в глобалната икономика, което ще подобри международното сътрудничество. Да се отрече напредъка на Китай би било лоша услуга на бъдещите поколения, както и песимистично становище за доверието на капитализма в себе си.