Българската държава харчи много и винаги повече от планираното в началото на годината. Независимо дали икономиката расте или се свива, дали в хазната постъпват рекордни приходи или постъпленията се сриват заради кризата, българските правителства всяка година решават да похарчат допълнителни средства – такива, които не са предвидили при приемането на държавния бюджет, пишат в свое изследване на държавните разходи от Института за пазарна икономика (ИПИ).
За периода 2000 – 2009 година общата сума на допълнително одобрените бюджетни кредити възлиза на 8 млрд. лв. През всяка една от тези години правителството е харчило допълнителни средства, като най-много са похарчени през 2007 г. – над 1,4 млрд. лв., а най-малко - през 2009 г. – почти 400 млн. лв. В някои години те достигат до 7-8% от консолидираните държавни разходи.
За изминалите десет години 1 от всеки 20 лева, похарчени от държавата, е бил допълнителен разход – тоест непредвиден и съответно негласуван от парламента, a допълнително одобрен и похарчен от управляващите, изчисляват от института.
Към тези суми трябва да се прибави и ревизията на Бюджет 2010, която предвиди нови (допълнителни) разходи в размер на 1,15 млрд. лв. Тази сума най-вероятно ще бъде по-голяма в края на годината, но засега няма окончателни данни. Така, ако се прибавят и допълнителните харчове за 2010 г., то общата сума (2000 – 2010) вече приближава 10 млрд. лв.
В преобладаващите случаи допълнителните разходи се гласуват набързо и непрозрачно без какъвто и да е анализ за очаквания ефект, коментират от института.
Най-много допълнителни разходи се правят в годините, предхождащи парламентарни избори. Дали това се дължи на желанието да се „стимулират” гласоподаватели или можем да говорим за разходи „като за последно” е въпрос на интерпретация. И в двата случая, мотивите за допълнителните харчове са изкривени и са в ущърб на обществото – данъкоплатците плащат, а ефект няма. Подробните данни потвърждават това – в огромната си част това не са разходи за извънредни/непредвидени случаи или пък за структурни реформи, а просто за покриване на текущи разходи на държавата.
Въз основа на наличните данни, както и от опита от последните години, препоръките на ИПИ са за установяване на ясни правила за допълнителните разходи:
- Всеки допълнителен разход да се гласува от Народното събрание – независимо от размера или източника (резерв, преизпълнение на приходи или др.);
- Задължително всяко харчене на допълнителни средства да бъде аргументирано и придружено от икономическа оценка на разходите и ползите. Особено важно е тези анализи да бъдат на разположение на народните представители и обществото преди и по време на обсъждането им;
- Министерство на финансите да изготвя и публикува отчет на всички допълнителни харчове през годината – как са били похарчени средствата и какви са постигнатите резултати.
По-строгите правила при допълнителните харчове изискват от само себе си и по-строги правила въобще по отношение на фискалната политика. Затова от института предлагат одобряването на бюджет с прекомерен дефицит (над 3% от БВП) да се осъществява с мнозинство от две трети от народните представители – правилото да е записано в Закона за устройство на държавния бюджет или в Конституцията.
В случай на преизпълнение на приходите парите да отиват във фискалния резерв и да се използват за погасяване на публичен дълг и структурни реформи, например пенсионна и здравна реформа, предлагат още от ИПИ.
Анализаторите подчертават, че това е от особена важност сега, когато фискалната ни политика е изправена пред сериозно изпитание – две поредни години на прекомерен дефицит и предстояща 2011 г. с бюджетно салдо на ръба.
Всеки допълнителен разход през 2011 г. може да доведе до прекомерен дефицит и да препъне както възстановяването, така и членството ни в еврозоната.
За да влезем в групата на фискално „разумните” страни, следващата година трябва да бъде първата, в която няма да се правят допълнителни разходи, освен тези, вече гласувани в Бюджет 2011, посочват от ИПИ.


269 души дариха кръв във Варна за седмица
Продължава ценовият ръст на едро на основни храни у нас
Илиан Илиев определи групата на Черно море за домакинството на Левски
Трите зодии, които ще получат добра новина
Гаджев: Трябваше още тази седмица да се задействат консултации в НАТО заради ударите в Черно море
Наемът на танкер вече струва повече от изстрелването нa ракета в космоса
Иран запазва капацитета си за производство на ракети, докато Тръмп отлага ударите
Банките очакват върхови печалби от рекордната търговия със злато
Защо Боливуд не постигна мащаба на Холивуд
Богатите държави вече са на прицел, докато картата на световния риск се променя
Най-мистериозната Skoda идва от... Пакистан
Най-очакваните премиери на автосалона в Париж
Вода в горивото съсипа поне 30 автомобила
Нова Auto-Hold функция почиства дисковете и спасява спирачките
Lancia Gamma се завръща 50 години след дебюта си
Ивайло Мирчев: Службите разполагат с данни, че Москва стои зад нападението с дронове
Турция забрани социалните мрежи за деца под 15 години
Бритни Спиърс изненадва феновете си с нова песен
Водолази търсят в Марица оръжието от убийството на Филипов
Тигър наръфа до смърт англичанин в зоопарк