След Голямата рецесия Европа е изправена пред Голямата регресия, пише в анализ на Ройтерс. Заплатите, пенсиите, застраховките срещу безработица, социалните придобивки са „под прицел“ в много области, тъй като европейските правителства се опитват да намалят бюджетните си дефицити, натрупани отчасти заради отпуснатите средства за спасяване на затруднени банки по време на кризата.
Европейският съюз, който дълго време хвалеше европейския социален модел – щедра на социални помощи държава, партньорство между профсъюзите и работодателите и баланс между работа и личен живот, включващ ограничаване на работното време, дълги платени отпуски и колективни трудови договори, загуби напереността си.
За разлика от заплащането на банкерите и облигационерите, европейският социален модел беше орязан – леко в скандинавските страни, но много силно в някои други държави.
Понижаването на заплатите и социалните помощи в най-сериозно в Гърция, Ирландия, Румъния и Латвия, които са обвързани с условията по взетите заеми от Международния валутен фонд и ЕС.
"Посланието е едно и също: намалете заплатите, заплатите в публичния сектор, минималните заплати, орежете социалните помощи и увеличете пенсионната възраст", посочва пред Ройтерс Джон Монкс, ръководител на Конфедерацията на европейските профсъюзи.
Растящо неравенство
В името на фискалната устойчивост европейските правителства премахват някои ценени придобивки на ерата на социалния прогрес, започнала след Втората световна война, което води до увеличаване на неравенството.
Така нареченият „пакт за конкурентоспособност“, който германският канцлер иска ЕС да приеме следващия месец, включва по-тясна хармонизация на възрастта за пенсиониране в съюза и премахване на индексирането спрямо инфлацията на заплатите, според изтекла информация за проекта на споразумение.
По време на Световния икономически форум в Давос през януари Меркел заяви пред делегатите, че "не може да споделя обща валута при напълно различни социални системи“. Меркел и френският президент Никола Саркози преминаха в съпротива, след като при представянето на предложенията миналата седмица пред останалите европейски лидери някои от идеите бяха определени като социално опасни.
Гръцкият премиер Георгиос Папандреу, който ръководи едно от малкото останали в Европа социалистически правителства, предупреди в Давос, че кризата е ускорила снижаването на трудовите стандарти и социалната защита в развитите страни.
Развиващите се страни като Китай и Индия успяха да станат конкурентоспособни чрез ниски заплати, липса на колективни трудови договори, малки или никакви осигуровки и нехайство по отношение на опазването на околната среда при експлоатацията на ресурси и производството.
"Въпросът за Европа е: подражаваме ли на този модел? Защото от една страна наблюдаваме рязко снижаване на стандарта на средната и работническата класа, а от друга – изстрелване към върха (на други членове на обществото)", посочва Папандреу.
Гърция, която беше спасена от банкрут през май миналата година, въведе строги мерки за ограничаване на разходите си в замяна на заема от ЕС и МВФ. Условията включват промени на трудовото законодателство, които, според профсъюзи и министъра на труда, ще унищожат правото на работниците на колективни договори и други привилегии.
В Ирландия, която също получи спасителен заем, минималната заплата беше намалена с 11% до 7,65 евро на час.
В страните, където такива мерки не са директно наложени от МВФ и ЕС, правителствата ги въвеждат заради опасенията, че може да им се наложи да прибегнат до помощ (Испания и Португалия), или заради притеснения за понижаване на кредитния рейтинг (Великобритания и Франция).
Без алтернатива?
По думите на Ангела Меркел няма алтернатива за орязването на социалните програми, въпреки че всъщност Германия ще бъде пощадена от строгите мерки, налагани в други страни.
Според Джон Монкс точно примерът на Берлин показва, че алтернатива има. Растежът на Германия и възстановяването на Холандия и Австрия, чиито икономики са тясно свързани с германската, са базирани на дългосрочните инвестиции във висококачествено производство, посочва той.


Полша намали наполовина жертвите на пътя за 5 години, докато България гони рекорди по смърт в ЕС
Доктор предупреждава: Жегата натоварва сърцето!
Може ли недоволството в Русия да прерасне в революция?
Скритата цена на изкуствения интелект: центровете за данни изразходват много повече вода, отколкото показват отчетите
Българската икономика запазва растежа си, но бюджетът и инфлацията остават основни рискове
Унгария внася конституционен законопроект за отстраняване на президента
Жадната за енергия Азия вече извлича поуки от кризата в Иран
Lindt се насочва към най-слабото си тримесечие от 17 години
Напрежението в Ормуз пренасочва вниманието към пролива Малака
Спадът на инфлацията раздели ЕЦБ за следващото решение по лихвите
Toyota и Kawasaki форсират развитието на водородни системи
От първоаприлска шега до реалност - BMW M2 Dakar от Дубай
Електрическите коли в ЕС могат да заменят 190 млн барела петрол годишно
Chery заменя целия автомобил, ако батерията се запали
11 коли с най-голям потенциал да се превърнат в класики
2954 са вече жертвите след земетресенията във Венецуела
7 бюджетни идеи за освежаване на дома
Д-р Симидчиев: Проблемът в здравеопазването е управленски
3 цвята за жени над 40
Мондиал 26: С 3 гола за едно полувреме Мароко изхвърли Канада
преди 15 години "Развиващите се страни като Китай и Индия успяха да станат конкурентоспособни чрез ниски заплати, липса на колективни трудови договори, малки или никакви осигуровки и нехайство по отношение на опазването на околната среда при експлоатацията на ресурси и производството."Мда. Животни. И с ясната тенденция да съсипят цялата планета, като за капак самите те тънат в мизерия. отговор Сигнализирай за неуместен коментар