Петко Кръстев: Инвестиционните схеми в България изостават по активи

Всички данни показват, че европейската инвестиционна индустрия се възстановява. Един от основните фактори зад това са нулевите лихви по депозитите, които са отрицателни в немалко страни, и водят до търсене на алтернативи. Въпреки това инвестиционните схеми в България все още изостават по активи спрямо други държави. Това каза в интервю за Investor.bg Петко Кръстев, член на Борда на директорите на Европейската асоциация на управляващите дружества (EFAMA).

Договорните фондове и колективните инвестиционни схеми са един от тях, а интересът към фондовата борса се подклажда от добрите финансови резултати и ръста в индексите.

Противно на мнението на част от анализаторите, че тревогата за Brexit утихва, според Кръстев един от рисковете пред капиталовите пазари си остава излизането на Великобритания от Европейския съюз (ЕС). Това по думите му е така, защото Лондон е огромен финансов център, а подобно политическо решение не би могло да остане без влияние върху инвестиционната общност.

„Разговорите няма да са лесни, но не изключвам варианта изобщо да няма Brexit”, коментира той. Какъвто и да е крайният резултат, със сигурност той ще донесе със себе си негативи, добави Кръстев.

Независимо от това през последните месеци макроикономическата обстановка в Европа се подобрява, за разлика от тази в САЩ. „Очаквам развитието на европейските капиталови пазари да е по-добро от американските“, заяви Кръстев, според когото няма нещо, което да заплаши стабилността на континента. Той оцени предстоящите политически избори в Германия като предсказуеми, като прогнозира победа на германския канцлер Ангела Меркел.

„Политически сътресения в Европа няма да има, а явлението Тръмп и непоследователните му действия не дават усещане за предвидимост“, обясни той.

На редовното си годишно събрание Европейската асоциация на управляващите дружества, на което Кръстев беше избран за член на Борда на директорите, даде заявка за продължаване на усилията в посока популяризиране на ролята на фондовата индустрия като цяло.

Според Кръстев обаче капиталовият пазар и в частност колективните инвестиционни схеми в България изостават по размер на активите и като процент от спестяванията на населението в сравнение с други страни. Той даде като пример Хърватия, която е далеч пред нашата страна по размер на активите в инвестиционни схеми.

Въпреки това през последната година и половина-две се забелязва повишаване на интереса към този вид инвестиции. Според Кръстев това показва, че традиционната опция във вид на недвижим имот вече е недостатъчна за българите и на фона на ниските лихви и доброто представяне на индексите, те търсят алтернативи за своите пари. 

Последните данни от EFAMA са за април, като показват, че предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа отчитат нетни приходи в размер на 78 млрд. евро спрямо 87 млрд. евро през март.

Фондовете с дълъг инвестиционен хоризонт отчитат нетен приток от 58 млрд. евро спрямо 60 млрд. евро през март.

Нетните продажби на фондовете, инвестиращи в акции, възлизат на 13 млрд. евро през април, спрямо 10 млрд. евро през предходния месец.

Нетните приходи от продажби на облигационните фондове са в размер на 26 млрд. евро, което е спад спрямо 32 млрд. евро през март.

Фондовете, инвестиращи в разнородни активи, приключват четвъртия месец от годината с приходи от продажби в размер на 15 млрд. евро спрямо 13 млрд. евро през март.