Група учени е решила да направи пробив в биоземеделието, като използва дълбоководни утайки от морското дъно за наторяване. Изследователите от Института по океанология при БАН и МГУ "Св. Иван Рилски" работят в партньорство с Техническия университет във Фрайберг, заедно с колеги от Украйна, Словакия и Румъния.
Учените са подготвили проект за добив от морското дъно. С него те са кандидатствали по програма „Хоризонт 2020” . Не са спечелили евросредства по програмата, тъй като засега не е осигурено съфинансиране от страна на бизнеса. Това коментира за вестник Черно море” един от участниците в проекта - доц. д-р Димитър Димитров от Института по океанология.
Според авторите на проекта може да бъде отворена нова ниша на световния пазар чрез добива на дълбоководни утайки. Учените твърдят, че този биотор, наречен сапропели, може да извърши революция в екологичното торене и производството на биопрепарати. „Разполагаме с безценно богатство“, категоричен е океанологът.
„Сапропелните тини по дъното на Черно море могат напълно да заменят изкуствените торове и пръскането с отровни химикали, тоест да станат основа на ефективното биоземеделие у нас“, твърди доц. Димитров. Опитите в продължение на повече от 30 г. в Института по физиология на растенията и генетика към БАН, Института по почвознание „Н. Пушкаров”, Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево и в Аграрния университет в Пловдив показват, че те имат уникални качества.
Например при пшеницата зелената маса се увеличава с 30%, подобряват се добивите, а почвата се стабилизира. Експеримент с бобови култури показал увеличение на добива с 42%, твърди доц. Николай Николов от Аграрния университет в Пловдив. Оказва се, че освен за торене сапропелите могат да се използват и като ефикасни биопрепарати, които могат напълно да заменят някои химикали.
Утайките могат да се използват и за създаването на нов плодороден почвен слой в земи с влошено екологично състояние, допълва доц. Димитров. По негови данни в момента значителна част от земеделските земи са в процес на деградация.
Сапропелите могат да регулират почви, подложени на киселинно въздействие, и да помогнат за рекултивация на замърсени земи.
Утайките са образувани от натрупани скелети на организми, водорасли и друга органична материя. Изчисленията показват, че запасите им в нашата икономическа зона в Черно море са практически неизчерпаеми, подчертава доц. Димитров.
За да се реализира идеята, изследователският екип очаква съдействие от страна на бизнеса. Проблемът е, че засега добивът е нерентабилен, в сравнение с изкуствените торове, което отблъсква потенциалните инвеститори.


Откриха останки от дрон и на плажа край варненския квартал "Галата"
Зеленски: Макрон обеща да ускори доставките на нова военна техника
Саръбоюков се класира за финалите на Диамантената лига
Жена е в тежко състояние след падане на автомобил
Илиан Илиев разкри подробности за отиването на Ники Златев в Катар
Apple трябва да се вслуша в урока от "очилата за перверзници" на Meta
Коя е всеотдайната сътрудничка на Тръмп, предизвикала остър спор във Вашингтон
Опитът на Бесент да укроти дълговите пазари съживи търговията с обезценка
Китай обмисля потенциална домакинство на срещата на върха на ООН за климата
Кои са ключовите фигури в Иран на фона на войната със САЩ и Израел
Шефът на Mercedes разкри как клиентите ще преминат на електромоболи
Колите на Volkswagen получават дигитален ключ чрез Samsung Wallet
Градска кола на старо за 10 000 евро – ето 4 добри варианта
Това е двигателят, който всички тунинг компании обожават
Електрическият камион на Tesla идва в Европа
"Сините" юноши победиха Лудогорец и делят върха