Група учени е решила да направи пробив в биоземеделието, като използва дълбоководни утайки от морското дъно за наторяване. Изследователите от Института по океанология при БАН и МГУ "Св. Иван Рилски" работят в партньорство с Техническия университет във Фрайберг, заедно с колеги от Украйна, Словакия и Румъния.
Учените са подготвили проект за добив от морското дъно. С него те са кандидатствали по програма „Хоризонт 2020” . Не са спечелили евросредства по програмата, тъй като засега не е осигурено съфинансиране от страна на бизнеса. Това коментира за вестник Черно море” един от участниците в проекта - доц. д-р Димитър Димитров от Института по океанология.
Според авторите на проекта може да бъде отворена нова ниша на световния пазар чрез добива на дълбоководни утайки. Учените твърдят, че този биотор, наречен сапропели, може да извърши революция в екологичното торене и производството на биопрепарати. „Разполагаме с безценно богатство“, категоричен е океанологът.
„Сапропелните тини по дъното на Черно море могат напълно да заменят изкуствените торове и пръскането с отровни химикали, тоест да станат основа на ефективното биоземеделие у нас“, твърди доц. Димитров. Опитите в продължение на повече от 30 г. в Института по физиология на растенията и генетика към БАН, Института по почвознание „Н. Пушкаров”, Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево и в Аграрния университет в Пловдив показват, че те имат уникални качества.
Например при пшеницата зелената маса се увеличава с 30%, подобряват се добивите, а почвата се стабилизира. Експеримент с бобови култури показал увеличение на добива с 42%, твърди доц. Николай Николов от Аграрния университет в Пловдив. Оказва се, че освен за торене сапропелите могат да се използват и като ефикасни биопрепарати, които могат напълно да заменят някои химикали.
Утайките могат да се използват и за създаването на нов плодороден почвен слой в земи с влошено екологично състояние, допълва доц. Димитров. По негови данни в момента значителна част от земеделските земи са в процес на деградация.
Сапропелите могат да регулират почви, подложени на киселинно въздействие, и да помогнат за рекултивация на замърсени земи.
Утайките са образувани от натрупани скелети на организми, водорасли и друга органична материя. Изчисленията показват, че запасите им в нашата икономическа зона в Черно море са практически неизчерпаеми, подчертава доц. Димитров.
За да се реализира идеята, изследователският екип очаква съдействие от страна на бизнеса. Проблемът е, че засега добивът е нерентабилен, в сравнение с изкуствените торове, което отблъсква потенциалните инвеститори.


20 пияни и дрогирани водачи спипа КАТ за ден
Арестуваха млад мъж с амфети във Варна
2000 машини за вота на 25 октомври са в пълна изправност
Арестуваха 18-годишен варненец с кока зад волана в Шумен
Йотова: Заплахите са пряко следствие от липсата на възможност за мирно уреждане на конфликта
България скоро може да има фабрика за зелени полупроводници
Тед Сарандос за следващия етап от растежа на Netflix, част 2
Купувачите у нас се отдръпват от имоти "на зелено", вторичният пазар набира сила
Тед Сарандос за следващия етап от растежа на Netflix, част 1
Целта за растеж на Китай се превърна в капан за Си Дзинпин
Porsche ще съкрати 40% от шефовете и ще вдигне цените
MINI показа нов приключенски Countryman
VW изпече новия си електрически SUV
Легендарният пикап на Пабло Ескобар предизвика спор
Новите коли на BMW вече оценяват шофьорите си
Били Айлиш вече е с коса Пъмпкин Спайс
Черно море е едно от направленията, в които Русия активизира дейността си
Масирана руска ракетна атака срещу Прилуки: Броят на жертвите нараства до 14, 50 са ранени
Европа си вади погрешни поуки от войната с дронове на Русия