Кредитирането в еврозоната се свива отново въпреки цунамито от евтини пари

За Европейската централна банка (ЕЦБ) навлизането по-надълбоко в количествените улеснения може би е единствената останала възможност пред провежданата от нея политика, тъй като сега банковото кредитиране за бизнеса отново замръзна, пише Ройтерс.

Само преди няколко месеца ръстът на кредитирането се върна на положителна територия, след като се свиваше в продължение на три години.

Нужно е обаче много по-мощно възстановяване, за да е налице каквато и да е надежда за съживяване на замиращата инфлация и ускоряването на колебливия икономически растеж в еврозоната.

През септември ръстът на кредитирането за частния сектор се забави до 0,6% на годишна база. Прирастът е по-бавен в сравнение с отчетените 1% през август и е далеч от двуцифрените стойности, регистрирани преди глобалната финансова криза.

Кредитите за нефинансовите предприятия нарастват само с 0,1% през септември. Месец по-рано покачването бе в порядъка на 0,4 на сто. Това е първото забавяне на растежа на месечна база от юни 2014 г. насам

Графика: Ройтерс

Данните поставят под съмнение заключенията от проучването на ЕЦБ относно банковите нагласи за кредитиране, публикувани миналата седмица. Резултатите показват, че банките отчитат ръст на търсенето на заеми от страна на бизнеса.

„Провалът в ускоряването на бизнес кредитирането поставя под съмнение позитивните сигнали, изпратени от краткосрочните индикатори, като например PMI индексите“, отбелязва старши икономистът в ING Теунис Бросенс. „Като цяло данните за паричния агрегат М3 показват бавно, но постепенно подобрение на кредитната среда в еврозоната. Въпреки това колебливото банково кредитиране за нефинансовите предприятия е важно различие, която обаче не се отразява от други индикатори.“

Миналата седмица президентът на ЕЦБ Марио Драги намекна, че през декември се задава ново облекчаване на паричната политика, а гледните точки на икономистите по този въпрос вече започват да се сближават.

Но повече от шест месеца на количествени улеснения, през които бяха закупувани по 60 млрд. евро на месец, и години на евтино дългосрочно финансиране, предлагано от ЕЦБ на аукционен принцип, до момента не жънат впечатляващи резултати въпреки необикновеното количество стимули, успоредно с поддържането на лихвените проценти близки до нулата.

Повече стимули няма непременно да прехвърлят инициативата на банките да започнат да раздават кредити на бизнеса.

Вместо това европейските банки заемат доста средства за покупка на жилище, което не предполага, че ще има по-голямо покачване на инфлацията, която ЕЦБ таргетира.

Консенсусната прогноза за инфлацията в еврозоната в края на 2015 г., 2016 г. и 2017 г. или остава без промяна, или бе понижавана във всяка една анкета на Ройтерс, провеждана от май насам, дори когато през септември дефлацията слезе на отрицателна територия.

„Септемврийската парична статистика за еврозоната свидетелства за ниска инфлация и продължаващ бавен растеж, което най-вероятно затвърждава убежденията на банкерите на ЕЦБ, че са нужни повече стимули“, пише в бележка икономистът в Capital Economics за Европа Джак Алън.