И при необикновени изобретения изобретяването не е необикновено събитие

Систематичното изобретателско мислене е една от най-прогресивните теории на иновациите, която заедно с дизайн мисленето се преподава от години на Запад.

Систематичното изобретателско мислене (SIT) се развива от ТРИЗ (теория за решаване на изобретателски задачи) на Хенрик Алтшулер. Алтшулер е съветски учен, изобретател и фантаст, който едва на 17 години регистрира първия си патент, след който следват още много.

На Запад теорията му навлиза като Inventive Problem Solving и така се слага началото на първата теория на иновациите в света. По-късно учениците и последователи на Алтшулер регистрират през 1996 г. в Тел Авив, Израел, едноименната компания SIT, която става най-голямата частна компания, която се занимава с иновации и днес работи на 5 континента, в 60 държави с над 850 компании с цел развитие на бизнеса чрез иновации.

SIT откриват, че изобретенията могат да бъдат необикновени, но изобретяването не е необикновено събитие или дейност за някаква специализирана група хора. Творчеството също не е запазено за надарени или талантливи хора. То е умение, което може да бъде научено и прилагано от всеки, ако подхожда правилно. Като всичко друго в живота, колкото повече практикуваме, толкова по-умели ставаме.

Същото разбиране стои в основата и на дизайн образованието и дизайн мисленето, които също се свързват с консултантска компания в областта на иновациите – IDEO.

Дизайн мисленето е методология за решаване на проблеми и генериране на креативни идеи, продукти и услуги на база на човешкия опит, работа в хетерогенни групи и вяра в по-добро бъдеще. Според Тим Браун, изпълнителен директор и президент на IDEO, целта на дизайн мисленето е „съчетаване на нуждите на хората с това, което е технологично възможно и изпълнимо като бизнес стратегия“.

То превръща потребителския опит в ценно оръжие за отвоюване на полезното за сметка на икономически изгодното. Създава приятни преживявания за потребителите и иновационни решения за света. Култови примери за дизайн мислене са свързани с биотехнологиите, медицината, софтуерни разработки, социални и политически иновации.

Фокус, опростяване, експериментални темплейти и прототипи са части от процеса на дизайн мислене, които го превръщат в мощен механизъм за оцеляване на бизнеса в свят, който се травмира и променя по-бързо от способността ни да се адаптираме.

Ако искате да научите повече за двете методологии на иновациите и да изживеете техния практически опит, запишете се за „Ден на иновациите 2 в 1: Дизайн мислене & Изобретателско мислене“, който ще се проведе на 21 ноември в София. За повече информация и регистрация вижте тук.