Ще направи ли дигиталният маркетинг медиите излишни

Дигиталната комуникация и маркетинга дават възможност на рекламодателите да пропускат медиите като канал за предаване на тяхната информация, заяви маркетинг експертът Иван Димитров по време на Международната среща за съвременни изкуства IETM, която се провежда в София.

По думите му вместо да работят с медиите рекламодателите избират сами да създават съдържанието си и търсят начини директно да достигнат до клиентите си, предавайки им своето послание.  

По думите на Димитров компаниите могат да правят такъв тип маркетинг, като използват съдържание от самите потребители. Такава е кампанията “Museum of Me” на Intel, в която се ползват публикации от профилите в социалните мрежи на различни хора и тази информация се събира във видеоклип. Тъй като въздейства на емоционално ниво, видеото има по-големи шансове да бъде споделено и по този начин брандът да добие по-голяма популярност.

Според Димитров е особено важно да се обърне внимание на маркетинга, когато става дума за изкуства, особено при сценичните изкуства, при които животът на продукта е кратък.

„Ако говорим за театър, постановката не е продуктът, тя е съдържанието, което достига до потребителите. Продуктът е театърът с всичко в него – артистите, сцените. Той е брандът“, коментира експертът.

В тези случаи следва да се прави маркетинг по-скоро на театъра, отколкото на отделна постановка, защото "след приключването на сезона тя може да не е част от артистичната програма, а това, което остава, е театърът".

„Постановката трябва да се разглежда като маркетинг на съдържанието“, категоричен е още Димитров. По думите му при изкуствата трябва да се мисли за печеленето на средства посредством предоставянето на уникални преживявания. Според него театърът изкарва повече от лоялните си зрители, които вече са се превърнали във „фенове“ на бранда, отколкото от единични посетители, които нямат навика да посещават дадена театрална институция.

Дигиталната комуникация с публиката може да се случва и посредством самото изкуство. С това се занимава например създаденият през 2001 г. френски арт център Le Cube, който се е превърнал в голяма платформа за дигиталното изкуство.

Освен чрез фестивал, пърформанси, лекции, дискусии и обучения, той залага на виртуална комуникация с аудиторията посредством онлайн платформа, която публикува мненията на критици. Мисията на Le Cube е да постави в едно пространство дигиталното изкуство и неговото създаване.