Обичат ли американците войната?

Американците обичат войната. До това заключение достига политическият блогър Кевин Дръм на база резултатите от социологически проучвания, които сочат, че бомбардировките над силите на Ислямска държава в Сирия и Ирак са подкрепяни от американското население, а малка част от него дори би подкрепила сухопътни операции, пише Bloomberg.

„Все едно не сме се поучили от изминалото десетилетие. Политиците ни са влюбени във войната. Обществото е влюбено във войната. А медиите – те са влюбени до уши във войната“, пише Дръм.

Друг блогър – Грег Сарджънт обаче, опровергава заключението на Дръм. Така че - кой е прав?

В известен смисъл и двамата са. От една страна хората изглеждат доста склонни да отвърнат на последната заплаха, отговаряйки в анкетите, че подкрепят военните действия. От друга страна има достатъчно показатели, че войната не се ползва с чак толкова голяма обществена подкрепа. Дори и военната намеса в Афганистан нямаше голяма подкрепа за известно време, въпреки връзката (колкото и неясна да е тя до този момент) на конфликта с атаките от 11 септември.

Също така политиците не бива да забравят, че войната в Ирак започна да сваля обществената подкрепа към Джордж Буш през 2004 г. и със сигурност навреди на републиканците през 2006 и 2008 г.

Така че тези първични реакции на ентусиазъм не означават задължително, че обществото би подкрепило действителна война.

Има и друга гледна точка. Може би повечето американци не се интересуват от войната, освен когато участват в социологически проучвания. Липсват големи движения против военните действия, но няма и сведения за масови доброволни записвания в армията. Не е ясно дори колко от американците знаят, че все още има американски военни в Афганистан или колко американски граждани са били запознати преди последните въздушни удари, че американските войници напуснаха Ирак.

Всичко това може би просто отразява това, което вече знаем – без наличието на военна повинност или пълна мобилизация, само една малка част от американското население се интересува от войните, водени от тяхното правителство. Голяма е вероятността пък акциите на дронове или въздушните удари въобще да не бъдат възприемани от повечето американци като война. Така че тези въпроси може би се превръщат в едни от онези теми, за които хората се замислят единствено, когато бъдат запитани от анкетиращите, но не ги вълнуват достатъчно, за да заемат гражданска позиция или да предприемат политически действия по тях.

Само по себе си безразличието не може да бъде определяно като войнолюбство. Разбира се, то има своите политически последствия и е удачно да се размишлява върху моралната страна на тази липса на интерес.