Атаките в Париж показаха най-доброто и най-лошото от социалните мрежи

В навечерието на атаките в редакцията на френския вестник Charlie Hebdo през януари френското правителство препоръча приемането на ново законодателство, което да спре използването на социалните мрежи като място за реч на омразата от поддръжниците на „Ислямска държава“, които ползват тези платформи, за да координират своите терористични атаки, пише Forbes.

Държавният секретар по европейските въпроси Харлем Дезир предложи въвеждането на международна правна рамка, която да направи Facebook и Twitter отговорни в моментите, в които са използвани за разпространяване на съобщения, пропагандиращи насилие.

Но атаките във френската столица в петък вечерта показаха как социалните мрежи могат да имат и много по-позитивна роля.

Facebook активира своята функция Safety Check, която представи през октомври 2014 г., за да помогне на хората в райони, засегнати от бедствия и опасни събития, да уведомят своите приятели в социалната мрежа, че са в безопасност. Twitter също се оказа полезна – жителите на Париж използваха #porteouverte, за да предложат подслон на хората, които имаха нужда от него в този момент.

Друг важен хаштаг - #rechercheParis, е използван за търсенето на изчезнали близки, които последно са видени в близост до местата на атаките.

#ParisAttacks и #FranceUnderAttack пък разпространяват информация и новини за случващото се, докато #PrayForParis събра послания на солидарност и подкрепа за жертвите и техните съграждани.

Но има и страна на социалните мрежи, която може да се окаже не толкова красива. В моменти на бедствие тези платформи могат лесно да се превърнат в източник на дезинформация.

Журналистът на BBC Дейв Лий отбеляза, че в разгара на случващото се е трудно да се направи разграничение на неверните слухове и новините. Когато бежанският лагер в Кале се подпали, някой написа, че става дума за отмъщение, а най-вероятната причина за случилото се е пожар, причинен от неизправности в електрическата система.