П. Нюланд: Целим все повече служители в ЕС да са акционери в компаниите си

Д-р Паскал Нюланд-Янсен е член на борда на директорите на Европейската федерация за акционерна собственост на служителите (EFES), както и консултант в холандската организация SNPI (Netherlands Participation Institute), развиваща дейност в същата област. Преди това тя е управлявала различни международни проекти в холандската индустриална конфедерация VNO-NCW. Също така тя има собствена консултантска компания в областта на човешките ресурси.

С нея разговаряме за същността, предпоставките и предимствата на модела на служителите-акционери, както и за политиката на европейските правителства в това отношение.

- Какво представлява моделът на акционерна собственост на служителите и какви са основните принципи?

Притежаването на акции от страна служителите означава, че те имат дял от компанията, в която работят. Те са съсобственици заедно с директорите и останалите акционери. Служителите притежават акции, имат право на глас и заедно с останалите акционери те участват при взимането на стратегически решения и изготвянето на планове за бъдещето на компанията.

Това е модел за правене на бизнес, който трябва да е в съответстие с културата на компанията. За да се очаква служителите да инвестират в компанията, в нея трябва да има открита политика на управление, служителите трябва да знаят как техните решения и действия оказват пряко влияние на финансовото състояние на бизнеса.

- С какво този модел допринася за служителите, бизнесите и икономиката? Можете ли да дадете примери?

Предимствата са по-висока продуктивност, по-ниски разходи, повишена рентабилност и устойчивост, дългосрочно вместо краткосрочно мислене, фокус върху продължителност и дългосрочни процеси на компанията, култура на  предприемачество, на съдействие и хомогенност.

Сред големите европейски компании, които имат такива програми, са британската John Lewis, холандската Arcadis, френската Thales, германската Siemens, Voestalpine в Австрия, Mondragon в Испания и др.

- За какъв тип компании е подходящ този модел? Има ли някакви разлики съответно при малките и по-големите компании?

Концепцията за служителите акционери може да бъде внедрена във всякакъв тип компании. В практиката има както производствени компании, така и консултантски и ИТ компании, които практикуват този модел.

Може да се каже, че компании, чиито служители са по-висококвалифицирани като консултантския бизнес например, обикновено въвеждат подобни програми по-скоро. Това е така, защото този тип служители разбират идеята по-лесно и тяхната работа е по-директно свързана с основната дейност в компанията.

Във всички видове компании комуникацията и информацията е много важна за промотирането и разясняването на целия план и неговите цели.

- Къде в ЕС практиката на предоставяне на собственост на служителите е най-разпространена?

В ЕС моделът е много разпространен във Франция и Великобритания. В тези страни съществува съответното законодателство и финансови стимули за въвеждането на подобни схеми в компаниите. Идеята за съсобственост може да бъде въведена във всички страни. Въпреки това фискалното законодателство понякога може да затрудни реализацията на подобни планове.

- Доколко собствениците на бизнесите са склонни да предоставят акционерна собственост на своите служители?

Този модел представлява почти философия, която трябва да отговаря на идеите на собственика на бизнеса. Това е двустранен процес. Никой няма да има полза, ако налице не е открита политика на управление и споделяне на информация със служителите.