Р. Маджзуб: Сега е моментът за инвестиции в България и в нейната младеж

- Какви типове бизнеси биха били най-привлекателни за арабските бизнесмени?

Както навсякъде по света, арабските бизнесмени биха могли да се разпределят в две категории, независимо от сектора – инвеститорът, който обмисля мащабни инвестиции, и предприемачът, който търси по-малки странични възможности, докато се занимава с ежедневната си дейност.

Що се отнася до България, тук все още втората категория е по-често срещаният пример, и предизвикателството е да се привлекат по-мащабни инвестиции.

- Има ли бизнесмени, които търсят възможности за имиграция и получаване на жителство, наред с инвестициите?

Да, и това може да бъде възможност за привличане на по-мащабни инвестиции. Наскоро българското правителство прие разпоредби, които определят рамка за придобиване на разрешително за престой и в крайна сметка гражданство срещу инвестиции от 1 млн. лв., които ще бъдат заделяни в специален правителствен фонд. Използвам възможността да призова правителството да разпредели значителна част от тези инвестиции за проекти от и за българската младеж.

- Колко лесно могат инвеститорите от Близкия Изток да започнат бизнес в България?

Езикът остава една от бариерите до известна степен. Въпреки че новото поколение в България е многоезично, голяма част от него са в чужбина в търсене на по-добри възможности.

Проблемът с честите промени в законодателството по отношение на разпоредбите за престой, учредяване на компании и придобиване на имоти, също често е объркващ за чуждестранните бизнесмени. Това е един от въпросите, за които нашата компания ще оказва съдействие.

- Каква смятате, че трябва да бъде базата на такива икономически и културни връзки между Близкия Изток и България? Къде трябва да се започне?

Както с всичко, от ключово значение е информираността. Може да звучи тривиално, но едно посещение, позволяващо да се открие хубостта на България, е много по-ефективно от стотици брошури и графики за привличане на инвеститорите.

- Каква е мисията на SoLEC?

SoLEC е дружество със стопанска цел, но има социална мисия, тъй като ние вярваме, че българските младежи имат право да разполагат с причина и механизми, които им позволяват да останат или да се върнат в своята страна. Затова, както казах, смятаме да заделим значителна част от нашите приходи в подкрепа на български стартъпи и проекти, насочени към младежта.

- Вие също така сте съветник на Министъра на телекомуникациите в Ливан. Виждате ли някакъв потенциал за сътрудничество и в тази област?

Виждам редица прилики в икономиките на България и Ливан. И двете страни се стремят да предотвратят изтичането на млади таланти, които търсят по-добри финансови възможности. В този контекст обмяна на опит и ноухау биха били много полезни.

Например в Ливан Министърът на Телекомуникациите Нкола Сехнауи подкрепи инициатива за създаването на първия дигитален клъстър в Ливан. „Бейрутският дигитален регион“, който бе открит в присъствието на временно управляващият посолството на Република България в Бейрут Пламен Цолов, се очаква да създаде хиляди нови работни места за ливански младежи в ИТ сектора през следващите четири години.

Подобно на това, доколкото знам, България също се очаква да създаде своя първи Технопарк в района на София.

- Какво ще кажете за финал?

Сега е моментът за инвестиции в България и в нейната младеж.