Ст. Александров: Наивно е да разчитаме на потреблението като фактор за растеж

- Що се касае до висшето образование и сегашния модел на финансиране на висшите училища – създава ли той конкуренция между университетите? Удачен ли е за тях?

Повече от ясно е, че не създава. Би трябвало да се създаде друга обстановка тогава, когато реализацията на кадрите зависи от това какъв университет си завършили и каква подготовка са получил. Не случайно като погледнете класацията на западните университети ще видите, че един от критериите е реализацията. Второто е стартовата заплата. Ние нямаме насрещна система за оценка на това кой университет какво качество готви. Второто нещо са системите за рейтинг на отделните ВУЗ-ове. Няма обективни критерии, на които може да се стъпи. За да може на тази база да промениш системата на финансиране, трябва да я следва качеството.

Винаги ще има нещо, което да се критикува в една такава област. Действително може би университетите трябва да станат по-малко, да има повече частни университети, но да има завишени критерии, защото в момента някои университети само раздават дипломи, а не дават знания. Не е нормално да има толкова много университети за една такава малка държава. Явно не е нещо както трябва в тази система. За мен не е нормално един преподавател да бъде титуляр на 5-6 дисциплини. За съжаление нивото пада, изискванията на преподавателите също. За съжаление го има и този проблем. Какво означава един преподавател да преподава в пет университета? Кога успява? Когато говоря за реформи в образованието, казвам, че още в началото образование трябва да има сериозна реформа.

- Доц. Александров, ръководител сте на катедра „Финанси“ в УНСС вече дълги години.  Какви според Вас са съвременните предизвикателства пред един студент по финанси? Какво би могло да се усъвършенства в учебната програма и професионалната подготовка на студентите, например, за да бъдат конкурентоспособни спрямо връстниците си в Европа и по света?

Не бих искал да говоря за другите. Мога да говоря за катедра „Финанси“, на която вече 17 години съм ръководител и 30 и няколко години работя в нея. Болестта на университетите, макар и при нас да не стои толкова този въпрос, е, че се правят учебни планове и програми заради преподавателите, а не заради студентите. Такива измислени дисциплини има в университетите.

Навремето въведохме изискването в учебните планове да залагаме дисциплини, които се четат поне в няколко западни университета. В учебния план на специалност „Финанси“ няма дисциплина, която да не се чете някъде. Но в същото време няма да намерите нито един университет в света, който готви финансисти, на които 60% от дисциплините му са общоуниверситетски дисциплини, които, да, обогатяват културата, но не готвят добрия професионален специалист.

Не е работа на университета да ограмотява студента по финанси. Не е проблем. Аз смятам, че и културология, и археология, и езикознание да учите, все ще е полезно на всеки един, нали? Обаче това ли е задължението на университетите?

В нашите учебни планове има същите дисциплини, които учат в същите западни университети. Даже бих казал, че нашият учебен план е по-добър от много от реномираните английски университети. По програмите препоръчваме учебници, които се преподават в реномираните западни университети. И като се има предвид, че студентското обучение в крайна сметка е основно самоподготовка. Лекцията може да проворика интереса, но лекцията не дава готовия отговор.

В магистърските степени на обучение пък модулните формули, този голям формализъм, това обединяване на разнородни потоци – на неикономисти, икономисти, финансисти, правят нивото различно. Но не е нормално и всеки да може да завършва. Ето тези неща трябва с времето да се променят.