През 2016 г. започва строителството по проекта за добив на злато от Ада тепе

Как се развива проектът на "Дънди прешъс металс Крумовград" за добив на злато от Ада тепе, до каква степен това ще повлияе на околната среда и какви добиви се очакват – това коментира пред Investor.bg изпълнителният директор на дружеството Илия Гърков.

Г-н Гърков, кога започва добивът на злато от находището при Ада тепе?

За да започнем работата по този проект,  първо трябва да бъдат изминати редица чисто административни стъпки, едва след което могат да започнат строителството и добивът. В момента сме на етап административни процедури. Получихме одобрение на техническото задание от общинския съвет в Крумовград. Това е много важна стъпка, но е първата. Следват още 12 до 18 месеца администриране. 

Какво следва оттук нататък?

Към момента имаме изработен подробен устройствен план (ПУП) за главните съоръжения, пуснат за съгласуване в няколко министерства и агенции. След като получим съгласувателни писма, ще ги представим в общината за утвърждаване на плана от общинския съвет. 

Освен този главен устройствен план, имаме още няколко подробни устройствени плана за инфраструктурата – за водоотливното съоръжение, главния път за достъп, надземната част  на кладенеца за вода. Процедурите по тях започват с напредъка по първия план – одобрено техническо задание на главния ПУП.

Ще се извърши смяна на предназначението на земите, които са изцяло от горския фонд. Тръбопроводът и част от електрозахранването ще бъдат подземни, за да се ограничи въздействието на проекта върху околната среда.

При нормално развитие на административните процеси строителството може да започне в края на 2015 – началото на 2016 г. Евентуално забавяне може да има при проливни дъждове или много студена зима.

Каква е инвестицията в проекта?

Към настоящия момент оценката е за инвестиция от 164 млн. долара.

Имаше протести срещу намерението да се разработва находището, как ще обясните на жителите на Крумовград и на природозащитниците какво ще е екологичното състояние на района, след като започне добивът?

През последната година променихме сериозно подхода към проекта. Имаше вариант за добив с цианидна технология и това много притесняваше хората. Ние преразгледахме проекта и премахнахме цианидната технология.

Решихме да не се изгражда хвостохранилище. Вместо това ще се изгражда интегрирано минно съоръжение за съхранение на отпадъците – хвоста и скалната маса.

Как ще изглежда съоръжението за минни отпадъци?

Най-общо казано от скалната маса ще бъдат изградени обемни пчелни клетки, в които обезводненият силно сгъстен хвост ще бъде запечатан. Това е съвременна технология, много по-щадяща околната среда, в сравнение с класическите хвостохранилища, които представляват зона за утаяване на отпадъците, ограничена с диги.

Интегрираното съоръжение позволява успоредно с изграждането на клетките да върви рекултивацията. Тъй като няма да се задържа вода, съоръжението ще е с висок клас на сигурност.

В свое интервю коментирате, че този  рудник ще е уникален за Европа и такива има само в Швеция, Австралия и Канада – какво прави рудника уникален?

Рудникът е уникален точно заради отношението към околната среда – интегрираното съоръжение, води, рекултивация. Например ще ползваме затворен цикъл на водата с максимален оборот. Ще се събират всички води от дъждовете и снеговете – те няма да се отвеждат извън площадката, а ще ги използваме в нашия воден баланс.

Засега планираме нулево заустване на води, като ако се  наложи изпускане на води те ще се пречистват до качество на питейни води в пречиствателна станция.

Ще ползваме най-високотехнологичното налично оборудване, което е с висока производителност, безопасно за работа и екологосъобразно – нивата на шум и запрашеност ще са сравними с една урбанизирана среда, например с шума и праха в един голям град.

Освен това, площта на рудника ще е три пъти по-малка спрямо първоначалния план – ще използваме между 75 и 85 ха, като при един от предишните варианти планирахме площ от 280 до 320 ха. Точно това ни позволи да се свием само в горски фонд. Частни земи, ниви и общински пасища се ползват минимално и то само за инфраструктура – тръбопроводи и път за достъп.

Дори правим програма за оценка и анализ на състоянието на почвите и културите, които се произвеждат. Специалисти вече взеха проби от земеделските земи и култури. Те ще бъдат анализирани и резултатите ще бъдат оповестени. Периодично ще се правят такива проби. Това не е често срещана практика в Европа, освен в скандинавските страни.

Едно от опасенията на хората, които протестираха, беше за начина, по който ще се извлича златото. Как ще става това?

С флотация, това са класическите технологии на обогатяване – трошене, смилане и извличане. Няма да произвеждаме крайната продукция злато, а концентрат.

Къде ще се произвежда златото като крайна продукция?

Още не са водени разговори за това. За да тръгнем да сключваме търговски договори, трябва да сме наясно кога ще започне добивът. През следващата година ще започнем да водим разговори.