Левон Хампарцумян: Влизането в еврозоната е печат за качество на икономиката ни

– Как се осигурява максимална безопасност при дигитализацията, за да се намали финансовата издръжка на банките?

– Сигурността при дигиталното банкиране също търпи развитие. В нея се търси баланс между удобството за клиента и сигурността .

Това е процес, който никога не спира, защото „лошите“ винаги търсят пробиви. Ние искаме да предотвратим техните „успехи“ без услугата да стане излишно тромава и сложна, защото рефлексите на по-старите поколения, които не са расли в дигиталния свят, да си пазят информацията или идентичността са „ембрионално развити“, на фона на старите навици да държат парите в портфейла си някъде на скрито.

За новите поколения преходът към дигитализация ще бъде по-естествен, но трябва да полагаме усилия и едновременно със системите, които правим, за да защитим сигурността на транзакциите, трябва да защитим идентичността на клиентите.

Биометрията има безкрайно възможности, но и те са свързани с определено ниво на защита като част от привилегирована информация. Усилията да направим транзакциите сигурни трябва да бъдат подкрепени с образоване и популяризиране на начините клиентът да се чувства комфортно в дигиталния свят.

Това не може да се направи с декрет или с един продукт – това е начин, по който ще се развиват услугите и ще се повишава техническото им ниво, както, разбира се, и културата на потребление на дигитални услуги от клиента.

– Донякъде отговорихте и на следващия ми въпрос каква трябва да е еволюцията и адаптацията на традиционните банкови продукти към многоканалната цифрова среда?

– Ако някой беше направил пазарно проучване преди 25 години дали ще има пазар за смартфони, отговорът щеше да е: не.

Само си помислете, това е началото на 90-те години, когато мутрите ходеха с мобифони, и функционалността на един смартфон щеше да струва колкото една лека кола.

Днес смартфон има почти всеки. Защо го казвам? Трансформацията или еволюцията до голяма степен се диктува от наличието на даден продукт на пазара, когато става дума за свръхмодерни неща.

В момента, в който някой направи смартфон, който първоначално струва примерно 1000 лева, но след това 500, и накрая 100 лева, но със същата функционалност, при тази цена продуктът ще е при всички и ще създава нова нова индустрия, ново поле на приложение, нова култура на използване.

Така че следим процесите, участваме в тях, все още няма модел, който да е безспорен, но се надяваме да сме успешни.

– Съществуват ли рискове при цифровото банкиране? Може ли дигитализацията на финансовите пазари да измести традиционното банкиране, а кредитните институции да бъдат заменени от други доставчици?

– При всички случаи необходимостта от финансово посредничество няма да изчезне. Как ще бъде реализирано е въпрос на технологии, въпрос на продукти, процеси и регулации.

Споменах, че през последните 500-600 години принципите на финансово посредничество не са се променили. Те и сега не се променят, но технологиите, които използваме, за да предоставями тези услуги, се променят много бързо и са много разнообразни.

Не мисля, че трябва да се притесняваме за бъдещето на банките като институции, но ще трябва да видим кои от тях ще успеят да вземат дигиталния завой и да тръгнат по новата магистрала, най-вероятно не всички.

Може да се окаже, че част от този бизнес ще се трансформира, може би по-друг начин институционално ще се организира, но не забравяйте, че съществена част от банковият бизнес се базира на доверие, както и на това, че е строго регулиран.

Това, че някой има бърз или впечатляващ успех, обирайки ниско растящите плодове, не означава, че би могъл да се занимава с култивирането на дървото и по-високо висящите плодове.

При всички случаи новите технологии и Fintex компаниите ще повлияят много на нашата индустрия.

Но по-скоро това ще бъде инкорпорирано по някакъв начин в нея, като най-доброто ще бъде взето от банките като част от процеса.

Много е малка вероятността някой бърз и успешен играч да натрупа необходимия капитал за да създаде банкова институция, да изгради доверие в клиентската база. Това никак не е просто – отнема време, отнема пари, отнема усилия, това са занимания с неща, които са много по-скучни, отколкото някои бързи глобални транзакции сравними с нискорастящите плодове.

Мога да дам пример с Amazon, компания, която успя с прогресивен бизнес модел да убие всички книжарници в САЩ, които практически фалираха. Двадесет години по-късно Amazon отваря книжарници, които изглеждат различно от тези, които знаем от едно време. В тях хората искат да си платят книгата на терминал, да почетат, да пият кафе. Идеята да продаваш книги на улицата, в магазина, където хората се срещат да обменят мисли, се оказа, че не може да бъде заместена от фейсбук и Гугъл и Amazon на сто процента, а се трансформира в нещо по-различно, по-успешно и в духа на XXI век.