За пазара на жилища - (без) оптимизъм

Вече повече от година агенции за недвижими имоти, банки, кредитни консултанти и други участници на пазара на имоти говорят за възстановяване. Плахо се възстановява интересът към пазара, увеличават се запитванията за жилищни кредити, нарастват огледите в сравнение с най-тежките, кризисни години за пазара, както и сделките.

От докладите на агенции и кредитори обаче се вижда една обща тенденция – по-активни на пазара на жилищни имоти са хората, които имат някакви собствени средства и не са склонни да ползват кредит за повече от половината от стойността на сделката.

Обикновено кандидат-купувачите досега са отлагали сделка в изчакване на по-ниски цени и по-добри времена. Някои от тях вероятно са склонни да почакат още, за да видят развитието и на политическата криза, обхванала страната от няколко месеца насам.

Ръстовете, отчитани при запитванията, огледите и сделките в последно време, едва ли ще имат своето отражение и при цените, които продължават бавно, но устойчиво да се понижават на фона на високата безработица, свиващата се заетост, влошената демографска картина и продължаващата несигурност както за доходите, така и за икономиката на страната.

Т. е. отговорът на въпроса дали отчетеното най-вече в големите градове на страната оживление ще се превърне в трайна тенденция е по-скоро отрицателен. Очакванията са по-скоро цените да продължат да падат с бавни темпове (от порядъка на 2-5%), а сделките да се осъществяват най-вече от клиенти с достатъчно спестявания и по-добри перспективи пред финансите.

Може да се очаква и ръст на рефинансиранията предвид активността на банките в последните месеци, подобрените оферти и стремежът на кредитополучателите да намаляват задлъжнялостта си в несигурните времена.

Какво казва статистиката

След като през първото тримесечие на годината Агенцията по вписванията отчете 23% ръст на сделките с имоти, през второто повишението се забави до малко над 3%. Общо за полугодието ръстът е малко над 10 на сто.

Агенцията обаче не предоставя данни за отделните сегменти на пазара на имоти, което означава, че не е ясно каква част от това повишение се дължи на по-активния в последните години пазар на земеделски земи. Като индикация за активността на жилищния пазар биха могли да се приемат данните за София и големите градове, където също има известно повишение на сделките, но това е доста условен критерий.

Агенциите-посредници на пазара също съобщават за ръст, но данните им не могат да се приемат за представителни за цялата страна заради ограничения им периметър на дейност.