М. Лашова: Банките отново финансират имоти, но гледат качеството на проектите

Проследяването на реалното изпълнение на един обект в детайли изисква и съгласието на инвеститора. Ако такова съгласие не бъде дадено, как се процедира?

Н.А.: Банките вече залагат тази проверка като условие, за да отпуснат кредит. А и опитните инвеститори на пазара са свикнали с такъв тип услуга и са отворени, защото това намалява и техния риск. Все пак има една независима страна, която потвърждава, че нещата, които те правят, са правилни. Това носи сигурност за всички страни.

Това важи със сигурност за международните инвеститори, но как този механизъм се приема от българските?

Н.А.: Все повече се приема. С времето, особено в условията на динамичен пазар, се вижда, че има много повече опитни български инвеститори, отворени към този тип наблюдение. В някои случаи това се прилага и при вече стартирало строителство, а при други - още на етап проект.

М.Л.: Банките все повече налагат този механизъм, особено когато става въпрос за неопитни инвеститори, за да имат допълнителна сигурност.

За колко проекта се прилага това към момента?

М.Л.: За проекти с над 30 хил. кв. м разгъната застроена площ, за които има банково финансиране, е почти задължително. Ние например подготвихме нулев доклад за проекта City Tower на площад „Македония“ и в момента сме в процес на договаряне на ежемесечния мониторинг. Работим и по потенциални други проекти за офисни сгради и хотели. Също така договаряме с някои финансиращи институции услугата да се прилага и за големи жилищни проекти.

Какъв е делът на финансирането спрямо общата инвестиция в един проект, който банките са готови да покрият?

М.Л.: Практиката в момента показва, че в обичайния случай самоучастието е 30-40%, а финансирането е 60-70%. Преди кризата сме виждали и случаи, в които самоучастието се свежда само до инвестицията в земя, а банката финансира на 100% строителството. Напоследък също има такива единични случаи, но те са само за клиенти, с които банката работи отдавна.

Интересна разлика с миналото е, че по-рано вървяха паралелно самоучастието и банковото финансиране, докато сега банките предпочитат инвеститорът да поеме първи риск, да вложи първо собствените си средства и чак след това кредиторът да се включи с финансиране.

Банките в момента финансират охотно жилища, офиси и логистични имоти. И в трите сегмента пазарът е силен и оценката е, че има потенциал за бъдещо развитие.

Как започна 2017 г. за пазара на бизнес имоти?

М.Л.: От началото на годината развитието е бурно и от гледна точка отдаването под наем, и от гледна точка на трансакции. В София се обособиха няколко бизнес зони, концентриращи офисни и търговски проекти, където наблюдаваме динамично развитие. Що се отнася до зоните за развитие на индустриални проекти, в рамките на София има много малко такива, повечето са извън града, така че вътрешноградската логистика е интересна тема.

На офис пазара на практика работим една година напред от гледна точка отдаване под наем. Сградите, които ще излязат на пазара тази година, са вече почти запълнени. Сред тях са втората фаза на Полиграфия, Експо 2000, до голяма степен – Милениум център и Сити тауър.

Що се отнася до инвестиционния пазар, виждаме все по-голям интерес от инвеститори с конкретни запитвания. Доста активи са в процес на оценка и ако тези трансакции се затворят през първото шестмесечие, това ще е много показателно за ликвидността на пазара и би дало комфорт на други инвеститори да влязат или да разширят присъствието си на него.

Надяваме се, че няма да влезем в политическа криза. Ако нещата се задържат в сегашното състояние, има доста сериозен оптимизъм от страна на всички участници на пазара на имоти.