Строителният сектор по пътя на възстановяването, но не съвсем

Строителният сектор е започнал през миналата година бавно да се възстановява от кризата, макар че още не е преодолял основните предизвикателства, показват данните на Камарата на строителите в България.

Отчетеният ръст обаче се обяснява с приключването на проектите от пътната и водната инфраструктура, финансирани от европейските програми през стария програмен период 2007-2014 г. Миналата година беше последната за изпълнение и разплащане по проектите и е с най-висок обем на довършителни работи и плащания по оперативните програми, припомнят от Камарата. В тази връзка се очаква намаление на строителните обеми през тази година. 

Общата стойност на строителната продукция за миналата година се изчислява на малко над 16 млрд. лева, което е със 7,4% повече спрямо 2014 г. Отчетен е и умерен ръст на брутната добавена стойност в сектора, както и на заетите лица. При сградното строителство обаче продължават да се отчитат спадове за разлика от строителната продукция от инженерна инфраструктура, където е отчетен ръст от над 17 на сто на годишна база.

Строителният сектор продължава да е зависим от публичните инвестиции, като 80 на сто от тях се правят с европейски средства. Същевременно строителството на големите проекти, включени в новите оперативни програми за периода 2014-2020 г. се бави заради необходимостта от завършването на реформата във ВиК сектора.

Единствено в пътния сектор се очертава известно оживление предвид сравнително скорошното стартиране на проектите, които са включени в новата оперативна програма „Региони в растеж“. В момента се провежда обществена поръчка за избор на изпълнители.

По-голям обем работа за малките фирми може да се очаква по линия на националната програма за саниране на панелните блокове, която продължава да се изпълнява, както и изпълнението на мерките за енергийна ефективност, заложени в други програми.

Като основни проблеми на сектора от Камарата очертават липсата на активност и условия за стимулиране на частните инвестиции в сектора, високата задлъжнялост на бизнеса към банките, както и междуфирмената задлъжнялост, несигурната среда. Приоритет за фирмите остава търсенето на механизми за усвояване на европейски средства.

Според Камарата е необходимо облекчаване на разходите за започване на бизнес, за административни изисквания, както и опростяване на бюрократичната тежест. Необходимо е и подобряване на достъпа до финансиране, на качеството на работата на институциите, включително съдебната система и режима на обществените поръчки, премахване на условията, влияещи негативно върху конкурентната среда.

Секторът изтъква нужда и от повече квалифицирана работна ръка и гъвкавост на пазара на труда.

Малко под 4 600 строителни фирми са вписани в регистъра на Камарата, показват данните ѝ. По-голямата част от тях са български дружества, като над три пети са малки предприятия.