Кой печели и кой губи от силния ръст на цените на жилищата в света?

Облагане на богатите?

Докато притеснението на централните банки е за финансовата стабилност, по-високите цени на жилищата предизвикват и политически дебат за вероятните последици от пандемията върху икономическите неравенства.
В Берлин наематели излязоха на улицата миналия месец, за да призоват за експроприиране на имоти, притежавани от корпоративни инвеститори, малко след като германският Конституционен съд постанови, че таванът върху наемите в града е незаконен.

Във Великобритания благотворителни организации призовават правителството да се намеси за разрешаването на проблема с натрупването на изостанали наеми на стойност 360 млн. паунда по време на пандемията, след като временното замразяване на принудителните извеждания от дома беше премахнато този месец.

В САЩ макар силният ръст на цените да е от полза за много собственици на жилища, той се оказа опустошителен за бъдещи купувачи с ниски доходи и наематели.

„Домакинства, които издържаха кризата без финансови затруднения, разграбват ограничените наличности от жилища за продажба, тласкайки цените нагоре и изключвайки още повече не толкова заможните купувачи от жилищната собственост“, отбеляза в доклад Съвместният център за жилищни изследвания към Харвардския университет през юни. „В същото време милиони домакинства, които изгубиха доходите си по време на блокадите, изостават в плащанията си за жилища и са на ръба на принудително изгонване от дома или възбрана“, се казва още в доклада.

Положението на наемателите също е окаяно въпреки известното краткосрочно облекчение от администрацията на Байдън, която миналата седмица реши да удължи националния мораториум върху принудителните изгонвания от жилището до края на юли. Близо 4,2 млн. души в страната изразиха притеснение, че ще бъдат изправени пред принудително изгонване или възбрана през идните два месеца, показаха неотдавнашни данни на американското Бюро за преброяване на населението. Urban Institute предупреждава, че бремето ще падне диспропорционално върху чернокожите, индианците и латиноамериканците, както и други цветнокожи хора.

Но Посен отбелязва, че повишаването миналата година на жилищното богатство ще помогне на американците от средната класа да наваксат изоставането си от тези на върха и в същото време ще ги отдалечи от най-бедните. По-високите цени на жилищата са една от причините мнозинството американци да са по-заможни днес, отколкото бяха преди коронавируса. „Дали това е победа за равенството или победа за неравенството? Зависи къде теглите чертата“, казва Посен.

Централните банки трябва да „спират насрещните ветрове“ с мерки като ограничения върху рисковото ипотечно кредитиране, ако искат да предотвратят опасен балон на жилищните цени, смят той. Но допълва, че лекът за неравенствата се крие във фискалната политика – хората, които са натрупали прекомерни печалби по време на пандемията, сега трябва да бъдат изправени пред „данък солидарност“, за да помогнат за изплащането ѝ.

„Ако ви е грижа за неравенството, трябва директно да преразпределяте – няма да се появи магическа сила, която да се погрижи за това вместо вас“, категоричен е Посен.