П. Мастиков: Не очаквам нов бум в строителството

Аналогично, каква е ситуацията при проектирането и открояват ли се градове и/или региони с добри перспективи пред строителството на база на подготвяните инвестиционни проекти?

В София-град продължават да се проектират множество строителни обекти и се очаква столицата да запази лидерската си позиция при стартиращото ново строителство и през настоящата година. В повечето региони в страната се проектират значителен обем спортни центрове – стадиони и зали. През 2013 година много от тях ще преминат в етап на строителство.

След като кризата порази и строителния бранш, бизнесът започна да разчита главно на работа по линия на обществените поръчки, които се финансират основно със средства от европейските фондове. Как подейства тази зависимост на бранша, особено на малките и средни фирми от него?

Както при всяка промяна, всеки участник се опитва да се пригоди към пазарната ситуация. Но имайки предвид големия спад на строителство през последените 5 години, доста голяма част от фирмите се преструктурираха, обединиха или преустановиха дейност.

Искам да уточня, че Националният регистър за ново строителство и реконструкции  следи само сградното строителство, или т.н. високо строителство. По-голямата част от европейските фондове са насочени към инфраструктурата. Европейското финансиране изиграва своята положителна роля както за развитието на страната, така и за оцеляването на някои малки и средни фирми, работещи в сферата на строителството или доставящи различни услуги или материали за него. Повечето компании се опитват да се включат в този процес, но все пак обемът на работа е значително по-малък на фона на строителния бум отпреди 5 години. 

Влиянието на европейските средства не може да запази обемите на строителна продукция от нивата преди кризата, защото и заедно с тях общите инвестициите в строителство са значително по-ниски от нивата през периода от 2005 до 2008 г.

Европейските средства от друга страна са крайно необходими за развитието на инфраструктурата, която е на доста ниско равнище за държава от Европейския съюз. През последните години се изпълняват доста инфраструктурни проекти и това се отрази положително както на пътностроителния бранш, така и на развитието на определени региони.

Каква очаквате да бъде 2013 г. за строителния бранш?

Ако няма драстичен икономически спад, то очакванията са ни за запазване на обема от предходната 2012 година и може би леко повишение на обема на сградното строителство. В последните няколко месеца се обявиха нови проекти, като по-голямата част вероятно ще започнат реализация през настоящата година. Предимно ще се изграждат жилищни, търговски, производствени площи и спортни обекти.

След като очаквате лек ръст при сградното строителство, какви са очакванията Ви за инфраструктурното? На него се залагаха големи надежди да измъкне бързо строителния сектор от кризата, които поне досега не се оправдаха. Можем ли да очакваме то да се превърне в двигател на строителния сектор у нас през тази и следващите години?

Очаквам, че и при инфраструктурното строителство ще има ръст през следващите три години. Подготвени са или са в процес на подготовка доста проекти за магистрали, скоростни пътища, разширението на метрото, рехабилитация на жп линии, пречиствателни станции, депа за отпадъци, водни цикли, тръбопроводи и други. Почти всички са финансирани по европейските програми. Тяхното изпълнение е от много важно значение за строителния сектор, а и за цялата икономика. От друга страна строителния сектор не е само инфраструктурното строителство. Така че не може да се говори за излизане от кризата само с строителство на инфраструктурни проекти. Те са необходимото, но не и достатъчното условие.

Какво очаквате да бъде влиянието на действията за подобряване на енергийната ефективност върху строителния сектор?

Вече започнаха някой проекти за подобряване на енергийната ефективност, но те са повече в публичния сектор. Тоест обновяват се учреждения, училища, болници и други. Все още е много ниско усвояването при частните сгради. Ако се увеличи жизненият стандарт, то може да се очакват и значително повече изпълнени проекти за енергийната ефективност на жилищни сгради. Това ще се отрази положително и на строителния бранш. Строителните фирми, производителите и търговците на строителни материали ще имат повече възможности за реализацията на техните услуги и продукти.