Б. Кумпиков: На пазара на имоти се активизираха проучванията, не сделките

Накъде вървят строителството и пазара на имоти след кризата и в новата пазарна реалност, както и какви са основните проблеми на бранша – разговаряме с Борис Кумпиков.

Борис Кумпиков е юрист с 23 годишен опит в областта на недвижимите имоти, строителството и консултантската дейност.

Г-н Кумпиков, след строителния бум, който разкри множество провали и проблеми, настъпи ли някакво отрезвяване и в каква форма?

Всяка система, включително и пазарът на имоти, се стреми към равновесно положение. Това положение в България вече е постигнато, търсенето на имоти е изключително за собствени нужди. За да бъде извадена от равновесие една система, е необходима енергия отвън, но спекулата изчезна, нуждите на населението са практически задоволени, банковото кредитиране е изхарчено за 30 години напред. От 2009-та насам хората се изправиха пред дилемата не покупка или наем, а за кой континент да хванат пътя. В този смисъл може да се твърди, че системата на търсене и предлагане на имоти е в покой. Прочие, да не сме черногледи – това важи и за всички други стоки и услуги.

Към момента търсенето на имоти е основно с цел оптимизация на жилищни площи чрез замени – разширяване с по една-две стаи, вътрешна миграция. Такъв род двойни сделки доминират пазара, но почти не вливат допълнителна енергия, тъй като минават първо през продажба на един имот, т. е. отново имаме баланс. Вярно е, че тук-там се изграждат неколцина жилищни сгради, но те са от реномирани строители, които просто нямат избор на друг вид дейност, а се стремят и да запазят персонала си, та по тази причина работят по нещо, дори на себестойност.

Какво се случи със строителния сектор през последните месеци на политическа криза?

С назначаването на служебното правителство се появиха и първите признаци на интерес, но хората са несигурни какво ще се случи утре и правят по-скоро проучвания. Всички просто стискат палци на Пламен Орешарски да се справи, защото той разчита само на ежедневните приходи в бюджета. Не може да се намери повече. Оптимизмът е, че той поне може да подреди законодателството и да премахне много препятствия, както и към есента да има напълно стабилно управление. Бизнесът освен това вероятно ще е по-уверен, защото самият Орешарски е предвидим и последователен човек. Надежда дава и фактът, че се разделиха концентрирани дейности в Министерството на регионалното развитие – значителни по обем и крайно разнородни. Може би разделянето на функции ще помогне.

Както казах, в момента има някакъв умерен оптимизъм. В дългосрочните инвестиции, каквито са имотите, всичко се базира на стабилността на доходите на хората, а не толкова на размера им. Не случайно банките, когато разглеждат исканията за кредит, изискват история, да проследят доколко са постоянни доходите на клиента, а размерът дори не е толкова критичен. При предходното управление стабилност на доходите нямаше.

От 20 години съм в строителството и не без основание то е третирано като един от секторите с най-голям дял на сивата икономика. Причините се крият в слабия контрол и еднаквото прилагане на контрол за всички субекти. Фирмите, които биха спазили напълно закона, на практика стават неконкурентни, предлагайки услугите си, тъй като има множество други, които не спазват закона. Впечатли ме обаче, че през 2006-2007 г. абсолютно всички започнаха да искат да извършват услугите с фактура, което означава, че фирмите искаха да си плащат данъците. Надявам се това поведение да се завърне отново, държавата да получава, но да създаде първо икономическа среда чрез добра администрация.