Експерти: Няма единна формула за успеха на един мол

Няма единна формула, която да гарантира успеха на един търговски център, стана ясно по време на конференцията BalREAct в София, която се проведе с медийното партньорство на Investor.bg. Безспорно важни са добрата локация и достъпност, оптимален размер на мола, оптимален брой и площи на самите магазини в него, правилен микс от наематели, но всички те зависят от конкретния пазар, както и от броя други проекти на него.

Пазарът на търговски центрове в България е „хубав” и далеч не е наситен, каза Петър Дудоленски, изпълнителен директор на RESB. Компанията му по принцип избира централни градски локации за своите проекти – Mall Sofia и Mall Plovdiv, които вече продаде, както и Mall Rousse и Mall Stara Zagora, които са в процес на развитие.

Според Пламен Илчев, управляващ директор на ЕCE Projectmanagement България, „ние сме в началото на този бизнес” предвид това, че в България на 1000 жители се падат по 20 кв. м търговски площи при средно за Европа 200 кв. м, а в градове като Прага цифрата достига 730 кв. м. След година ЕCE планира да отвори Сердика Център, който ще има 220 наематели на площ от 50 хил. кв. м, каза той. Компанията участва и в проекта търговски център „Черно море Парк” във Варна.

Не трябва да се забравя обаче, че българският пазар има своите особености, съгласни са представителите на сектора. Винаги трябва да се отчита покупателната способност, а не да се измерва само площ спрямо населението, посочи Стефан Косев, управляващ партньор в консултантската компания Regent's Property Advisors и част от управленския борд на веригата Пикадили. Важно по думите му е и как обича да пазарува българинът и колко време отделя за това.

Що се отнася до провинцията, някои от първите опити за молове извън София дават повод за размисли и подобрения, коментира Давид Давидов, директор „Офисни и търговски площи” в Colliers International. Според него провинцията се нуждае от повече време, за да се наложи този тип търговия, а очакванията на търговците са базирани на резултатите в София и невинаги се оказват достатъчно коректни, затова и се появи недоволство в някои от обектите.

По повод протестите от страна на наематели в някои молове, участниците в дискусията – както наематели, така и собственици и консултантски компании, бяха единодушни, че трябва да се води диалог и да се положи усилие и от двете страни, за да се намери взаимно изгодно решение.

Дали е възможно намаление на наемните нива зависи от цялата финансова схема на проекта, който често има банков кредит, поясни Давидов.

„Има много неща, които могат да се направят, преди да почнем да сваляме наемите – промоции, мероприятия, важна е съвместната работа”, допълни Дудоленски.

Като различни мерки за подобряване на резултатите в даден мол може да се оправи достъпността, да се подобри чистотата, да се направи обстановката по-приятна, а е възможно и коригиране на микса от наематели, коментираха участниците в дискусията.

Дудоленски очерта и друг проблем, който се задава от страна на наемателите – той сподели, че все по-често чува въпроса „Да, но този проект ще стане ли или не?”. Според него затова изключително важно е търпението и градивното поведение от двете страни в търсене на креативни идеи и варианти.

Прогнозите за развитието на пазара през следващите три до пет години и за това кои ще бъдат най-успешните схеми варират.

Според Косев на пазара ще има по-малки като размер проекти, съобразени с условията и без еуфория. „Има бъдеще в по-особени, специални проекти, ритейл паркове, лайфстайл центрове”, каза той.

Добри перспективи пред малките търговски центрове в квартали и малки градчета вижда и Мариела Остенд от Странд Мол Бургас – проект, който предвижда изграждането на открит мол или „хибрид между търговска улица и мол”, както го описа тя.

Някои от наемателите като Интерспорт пък изразиха плановете си през следващите две години да следват основно големите обекти.

„Трябва да се гледа 10-15 години напред и аз нямам съмнения, че в България този бизнес ще се развива успешно”, коментира Илчев.