Дългови уроци от Латинска Америка за Европа

Разбира се не трябва да забравяме, че промените са много болезнени. „Изгубеното десетилетие“ в Латинска Америка означаваше продължило с години свиване на реалните доходи и ръст на безработицата.

С нарастването на социалното недоволство старите изкупителни жертви често биват възкресявани. В Латинска Америка, с нейната колониална история, реакцията беше насочена срещу договорения през 1989 г. Консенсус от Вашингтон – налаганите от международните институции „стандартни“ реформи на изпаднали в кризисна ситуация страни.

В Европа, където кредиторът е Германия, реакцията може да е свързана с историята на 20-ти век. Каквато и да е неговата форма, нарастващият гняв не би трябвало да ни изненадва. Кога някой длъжник е казвал добра дума за своите кредитори?

Европа, разбира се, не е Латинска Америка.

Ако не друго, Старият континент се намира в по-лоша ситуация, отколкото Южна Америка някога е била. Европейските дългове са много по-големи, а европейците са по-малко склонни да преглътнат суровите бюджетни икономии.

„Те не знаят как да страдат“, казва за страните от Южна Европа бившият мексикански президент Ернесто Седийо.

Европейските банки също са част от кризата, която е плод както на разточителното теглене на заеми, така и на прекомерното кредитиране. Все пак Европа има един фактор в своя полза. С по-силни институции, тя може да намери правилното решение по-бързо.

Икономическата цена на неубедителните и мудни политически решения винаги е по-висока.