Отново САЩ ще трябва да поемат излишъците на останалия свят

И така, кои дисбаланси ще подкрепят следващия цикъл на световен икономически растеж? Имайки предвид разликата между нивата на спестявания и инвестиции на държавите, и двете силно повлияни от демографията, трябва да се вземат под внимание бързите промени в динамиката на населението.

Китай понастоящем спестява и инвестира половината от своя БВП, но със свиването на работната сила поради застаряването на населението, нормата на инвестиране се очаква да спадне рязко. В същото време обаче застаряването ще поддържа висока нормата на спестяване. Този процес ще генерира големи външни излишъци, които ще трансформират Китай от „фабриката на света“ в „инвеститора на света“.

Би било удобно, ако глобалните демографски характеристики са разпределени времево по такъв начин, че застаряващите държави да изпитват излишъци, точно когато по-младите страни се нуждаят от капитал. В действителност обаче много от водещите икономики ще се опитват да спестяват за пенсия по едно и също време. Нещо повече, по-младите държави са обикновено развиващи се икономики, които нямат капацитета да абсорбират ефективно излишъците на другите страни.

Основното изключение са САЩ – те имат както необходимия капацитет, така и най-младото население сред развитите икономики. С оглед на това отново на САЩ ще се падне да отчитат най-големите дефицити, което би могло да се нарече Бретън-Уудс III.

Може би изглежда смущаващо да очакваме толкова задлъжняла страна да продължава да отчита дефицити, но светът е склонен да финансира САЩ при отрицателни реални лихви. Всъщност основното международно притеснение беше липсата на желание на американските политици да вдигнат дълговия лимит на страната.

Ако САЩ нямат възможност или не желаят да поддържат необходимите дефицити, глобалната икономика ще се пресити от спестявания и евтин капитал, докато не се появи друга алтернатива. Или може би ниската цена на капитала ще изкуши САЩ да привлекат част от излишните спестявания, давайки началото на нов период на глобален растеж.

Макар че една Бретън-Уудс III система неминуемо ще генерира собствени изкривявания, тя би могла да просъществува години, ако капиталът се инвестира разумно. Перспективите за евентуален край на тази система не са добра причина да чакаме някакъв теоретичен идеал за глобален баланс да се осъществи. Ако съдим по историята, то ще трябва да чакаме доста дълго, завършва Санджеев Санял.